— Норвегия?
— Да. — Кари взе ръцете на Нина. — Нина, атлантите никога не изчезнали напълно. Били са навсякъде сред всички нас. Те — това сме ние! Баща ми и аз, и двамата имаме маркера в нашите ДНК. — Тя погледна право в очите на Нина. — Както и ти.
— Аз? Но…
— Ти си една от нас, Нина. Ти си потомка на атлантите. Това е, което се опитваме да открием. Не просто древни руини — а хора, които и днес са живи.
Главата на Нина се завъртя. Тя искаше да издърпа ръцете си от Кари, но не можа. Чувстваше се толкова объркана и поразена, че онази, аналитичната, научна част от съзнанието й, искаше да знае повече.
— Как?
— Мислим, че откриването на Атлантида ще ни помогне да проследим експанзията на диаспората. Вече видяхме как атлантите са се опитвали да възстановят цивилизацията си в Бразилия — сигурни сме, че има и други места, където са направили същото. Картата в храма показва колко надалеч са проучвали, целия път до Азия. Искаме да намерим тези места, да тръгнем по пътеките им. Може би дори…
— Да намерим техни потомци?
— Индианците искаха да знаят дали аз съм една от онези „предишните“. Явно тук още съществува някаква расова памет, която се е предавала от поколение на поколение.
— Доколкото знам, атлантите са били руси — каза Нина, успявайки да изобрази кратка полуусмивка. — Кари й се усмихна в отговор. — Така че къде е мястото на Куобрас тук?
Лицето на Кари стана строго.
— Според онова, което разкрихме, той е убеден, че потомците на атлантите представляват заплаха.
— А така ли е?
— Ти ми кажи. И ти си една от тях.
Нина нямаше отговор.
— Тогава какъв е проблемът му с тях… с нас? — попита тя. — Знае ли той за съществуването на ДНК-маркера?
— Почти сигурно е. Преди около година разбрахме, че е имал доверен човек, който е работил в наш изследователски институт, въпреки че според баща ми той ни е шпионирал в продължение на много години преди това. Ясно е сега, че Куобрас ще направи всичко, за да ни попречи да открием Атлантида — и колкото по-близо сме, толкова по-отчаян ще става той.
Нина прехапа нервно устните си.
— Започва да ми иска да се бях захванала с извънземни или с Йети, вместо с Атлантида.
— Радвам се, че не си го направила. — Кари стисна ръцете й успокоително. — Без теб никога нямаше да стигнем толкова далеч. Освен това сега знаем какви са залозите и ще направим всичко, за да си защитена.
Нина погледна отново картата.
— Радвам се да го чуя. Въпреки че това не доказва, че сме успели да намерим Атлантида.
— Ако там долу има нещо, изследователският кораб ще го намери.
— Но как ще стигнем до него? Само един господ знае колко дълбоко е седиментът. Освен това съвсем не е като да започнем да копаем и да го изровим. Разкопките са достатъчно трудни дори и в плитки води, да не говорим за десетки метри дълбочина.
Кари й хвърли разбираща усмивка.
— Още не си видяла нашите подводници! Те са доста впечатляващи.
— Подводници? В множествено число?
— Старкман беше прав, когато каза, че търсенето на Атлантида е повече от хоби за баща ми. Повече от бизнес дори от работата му във фондацията! Това е най-важното нещо в неговия живот.
— Повече от теб?
— За мен самата е също толкова важно. — Нина понечи да каже, че тя няма предвид това, но преди да е успяла. Кари пусна ръцете й. — Още малко търпение, до излизането на първите резултати от радарните проучвания… — Тя махна към прозореца. Хотелът гледаше към Гибралтарското пристанище, самата скала надничаше отзад. — Ще направим ли нещо?
Нина поклати глава:
— Аз… Не знам, Кари. Чувствам се направо замаяна от всичко това.
— О! Добре… — Кари звучеше разочаровано. — Ако промениш мнението си…
— Благодаря.
Кари неохотно напусна стаята. Нина стоеше и се взираше в картата.
Не за пръв път се питаше в какво, по дяволите, се беше замесила.
Мина още един ден, преди въздушното проучване да стигне до някакви резултати, а през това време Нина страдаше от слаба треска. Чейс беше напълно ясен, че тя не бива да напуска без придружител хотела; докато се радваше на компанията на Чейс и Кастил, въпреки заяжданията на Чейс, присъствието им в известна степен успокояваше страховете й. Кари се опита да я накара да излезе навън, но Нина все още се чувстваше объркана от разкритията й. Предполагаше, че Кари е засегната от отказа й, но се нуждаеше от време да помисли насаме.