— О, да. — Гласът на Старкман стана твърд. — Търсенето на Атлантида завършва тук.
Двете подводници бяха спуснати в океана от двете страни на „Ивънър“. Капитаните им бяха вече вътре; „каубоите“, моряците във водолазни костюми, стояха върху съда и проверяваха дали системите са в ред и дали комуникациите са свързани както трябва, преди да ги спуснат от крановете. След малко двете съоръжения се скриха под вълните. Водолазите бяха качени на надуваема лодка, която ги върна на една палуба на опашката.
Спускането на осемстотин стъпки дълбочина отне по-малко от десет минути. Нина бе в лабораторията, вперила очи в екраните. Кари седеше до нея. Филби, Чейс и Кастил надничаха зад раменете им, както и няколкото души от екипажа на „Ивънър“.
Цялото преживяване за Нина беше объркващо. Всеки от двата големи екрана пред нея разкриваше точно онова, което пилотите на подводниците виждаха отвътре, използвайки авто стереоскопични дисплеи за триизмерни изображения, без да са нужни специални очила. През по-голямата част на спускането илюзията за дълбочина беше пълна, но всеки път, щом пред сканиращите лазери преминеше риба, излизаше на екрана в плоско призрачно-нощно зелено.
— Седемдесет и пет стъпки — каза Трули по връзката за комуникации. — В тръбата сме. Пет по пет. Бавно спускане.
— „Ивънър“, потвърдете курс към целта — каза Бейлард.
— „Атрагон“, завийте на два-нула-нула градуса — произнесе Кари в слушалката си. — Намирате се на по-малко от триста метра отдалечение. „Акулодозер“, задръж позиция до потвърждаване на контакта.
— Би трябвало сега да можем да го виждаме — оплака се Трули. Океанското дъно се залюля ясно очертано пред Нина, когато той обърна съда, потапяйки носа му леко, за да насочи лазерите надолу. Резолюцията беше достатъчно висока, за да различи морските раци, които се оттегляха по вълнообразните пясъчни ивици.
Тя насочи вниманието си към гледката от подводницата на Бейлард, която сега се придвижваше със скорост на пешеходец, увиснала на двайсет стъпки над океанското дъно. Един по-малък екран показваше осветената гледка от стандартна видеокамера, но лазерният стереоскопичен образ се простираше по-нататък.
Дъното се издигна напред.
— „Ивънър“, тук има нещо — докладва Бейлард. — Получаваме много силно сонарно9 отражение… не е тиня. Нещо плътно е, нещо голямо. Може да са останки от кораб…
— Не е корабокрушение — прошепна Нина, когато предметът се появи в три измерения на екрана. Тя мигновено разпозна формата. Беше същата като копието на Храма на Посейдон в бразилската джунгла.
И за разлика от разрушената постройка, тази тук беше непокътната.
— Мамка му — промърмори Чейс и се наведе още по-ниско над рамото й.
— Исусе. „Ивънър“, виждате ли това’? — попита Бейлард.
— Виждаме го — потвърди Кари, подавайки слушалките на Нина. — Нина, ти си на ред.
— Аз? Но аз не разбирам изобщо от подводници!
— Не е и нужно. Просто му кажи какво искаш да видиш и той ще го направи.
— Добре… — каза Нина. Тя си сложи слушалките и нагласи микрофона. — Джим, Нина е. Чуваш ли ме?
— Високо и ясно — отвърна канадецът. — На сто и петдесет метра съм. Виждаш ли го добре?
— О, да. — Долните части на храмовите стени тънеха под купчина насъбрана тиня, но върха на извития таван се издигаше на десетина метра над океанското дъно. Отразената лазерна светлина освети ясно местата, където обвивката от благородни метали над камъка бе останала непокътната въпреки потопа. — Не мога да повярвам, че продължава да си стои.
Филби се наведе и присви очи:
— Конструкцията очевидно е била невероятно прецизна, така че всички блокове да издържат собствената си тежест. Когато островът е потънал, те са се запазили, макар всичко останало да е рухнало. Впечатляващо!
— Каква е силата на течението? — попита Кари.
Трули докладва:
— Отчитам половин възел дрейф, хединг североизток.
— Нищо чудно, че не е напълно потънал — каза Бейлард. — Ако това е най-разпространеното течение, тогава голяма част от наносните утайки биват отнесени към испанския бряг.
— Има ли нещо друго над повърхността? — попита Нина.
Триизмерното изображение подскочи объркващо; „Атрагон“ не промени курса, но лазерните скенери се пренасочиха на друга страна.
9
Сонар — уред или система за откриване на потънали предмети чрез отразени звукови вълни, хидролокатор. — Б.пр.