— Забелязвам няколко грапавини, под които може би има нещо, макар и да не се вижда. Колко високо е това нещо?
— Според мен трябва да е повече от шейсет стъпки. Осемнайсет метра.
— Ако е така, то тогава се вижда само половината. Около него има много тиня. — Образът затанцува и отново се върна на храма.
— „Акулодозер“, покажи по-отблизо — нареди Кари. — Дай северния край.
— Готово — отзова се Трули. Вторият триизмерен монитор показа преден план.
— Джим? — извика Нина. — Би ли заобиколил постройката? Искам да видя как изглежда от другата страна.
Операцията отне няколко минути, разкривайки много повече от първия оглед на храма. Огънатата задна страна, до голяма част потънала в наноси, напомняше черупка на костенурка.
— Хей, „Ивънър“ — извика въодушевено Трули, — тук е северният край, наносът е по-нисък. Сигурно е бил отнесен от течението. Сега виждам по-голяма част от стената.
Нина бързо насочи вниманието си към екрана на „Акулодозер“. Там се виждаше гладка, прилична на купа вдлъбнатина в северния край на храма, сякаш някой бе използвал огромен черпак, за да разчисти тинята.
— Можеш ли да дадеш по-близък план?
— Няма проблем. Изчакай секунда.
Отне повече от секунда, но няколко минути по-късно Трули придвижи големия потопяем апарат по-близко до стената на храма.
— Ще направя сонарно проучване — съобщи той. — Изчакайте.
Върху един от мониторите проблесна назъбена графика.
— Под утайката има нещо — или по-скоро: има нещо, което не е под утайката. Може би е дупка в стената?
— Достатъчна ли е да влезе „Големият Джак“? — попита Бейлард.
— Може би. „Ивънър“, давате ли разрешение за разчистване на утайката?
Кари погледна към Нина, която кимна въодушевено. Значи имаше път към вътрешността на храма!
— Давай, „Акулодозер“!
Операцията, която последва, бе разочароващо бавна. Нина се насили да не гризе ноктите си, докато Трули се отдалечаваше от храма. Той предпазливо смъкна помпения модул до повърхността на около сто метра от североизток, разтегна „опашката“ по посока на течението, след което се върна до храма. Кристалният дисплей на „Атрагон“ показа свързващата тръба, разтегната под помпения модул и кораба-майка, докато „Акулодозера“ се върна на същото място, заемайки позиция над основата на северната стена. Целият процес отне двайсет минути.
— Готов съм да започвам, „Ивънър“ — обяви най-накрая Трули. — Чакам разрешение.
— Давай! — извика Нина за удоволствие на всички.
Помпата заработи.
Като свръхмощна прахосмукачка, „Акулодозер“ започна да всмуква в зейналата си паст насъбралата се тиня. Разликата в налягането, създадена от помпата, не беше голяма, но бе повече от достатъчна да изтегли слоевете наноси в тръбата и чрез прикрепения модул да ги изхвърли на сто метра оттам. Течението нежно отнесе надигналия се облак от частици далеч от храма. Едва сега Нина оцени предимствата на техниката, с която разполагаха. „Атрагон“ осигуряваше гледка отпред, докато „Акулодозер“ се плъзгаше от една страна до друга, над основата на стената, и изсмукваше всеки ненужен слой нанос. След което…
— Мисля, че видях нещо! — извика австралиецът. Той насочи видеокамерата си към осветеното петно. Вдигналият се облак тиня забулваше изображението, но недостатъчно, за да спре сърцето на Нина при гледката. — Прилича на вход.
Върху екрана един коридор изчезваше в тъмнината. Беше трудно да се преценят размерите му, но ако храмът бе конструиран по същия начин, както двойникът му в Бразилия, отворът трябваше да е широк приблизително метър и двайсет.
— Ще използвам втората прахосмукачка, за да разчистя — обяви Трули. — Дайте ми пет минути. — Една от „ръцете“ на „Акулодозер“ се протегна, но вместо да използва голямата кофа в края, за да почисти задръстеното място, една тясна метална тръба се протегна зад нея, провери отвора и изсмука натрупаното в себе си.
Чейс надникна зад рамото на Нина, за да види триизмерното изображение, при което лицата им почти се докоснаха.
— Знаеш ли… ако този храм има същия план като онзи в Бразилия, този отсек може би води точно в залата с олтара. В дъното му имаше шахта, но тя беше пълна с камъни.
Нина му хвърли обвинителен поглед.
— Така ли е било? Защо не си ми казал?
— Нямах време! При надвисналата опасност от убийство…