Выбрать главу

На дълбочина осемстотин стъпки, близо до предела за леководолазно гмуркане, налягането върху гмуреца беше над двайсет и пет атмосфери, необходимият въздух трябваше да бъде доставян при същото налягане, за да позволява на белите дробове да се разширят срещу смазващата сила, която ги заобикаля. Но дишането на толкова високо сгъстен газ си имаше цена: газът, който влизаше в кръвообращението се разширяваше при издигането на водолаза, а налягането около него спадаше. Азотните мехурчета набъбваха в кръвоносните съдове, причинявайки мъчителна болка, увреждане на тъканите и дори смърт…

Повръщане от декомпресия. Силна болка и затруднения в дишането, след излизането на повърхността.

С тези костюми всичко това трябваше да бъде избегнато.

— Ще можеш да ни гледаш по видеовръзката — обеща й Кари.

— Не е същото. При такива открития човек трябва да пипне с ръка.

— Не се притеснявай — успокои я Кастил. — Ще ти донесем златна Нереида.

— Господи, не! Оставете всичко точно така, както го намерите, моля ви! А колкото до… — Тя се обърна към Чейс: — Наистина ли се налага да носиш със себе си онези експлозиви?

— Ако проходът е блокиран на голяма височина, ще се наложи да го разчистим. Не се тревожи, няма да взривя мястото! Знам какво правя.

— Надявам се. — Тя почука по шлема му. — Как се чувстваш с това нещо на главата?

— Не мога да кажа, че е удобно. Добре, че не страдам от клаустрофобия.

— Късметлия — въздъхна Кастил. Той погледна жълтата черупка, покриваща тялото му. — Чувствам се като натъпкан в огромен калъп сапун.

— Или в корсет — добави Кари и сложи ръка на кръста си, или поне там, където трябваше да е кръстът й. — Сигурно така са се чувствали жените във Викторианската епоха.

— Добре, готови ли сме? — попита Чейс.

— Напълно. — Кари звучеше ентусиазирано.

— Готови да се наврем отново между шамарите? — произнесе Чейс с по-умерен ентусиазъм. — Ами, щом трябва… Хайде, Хюго, обичаш да го правиш — ухили се той. — Най-малкото там долу не се налага да се притесняваш за хеликоптери.

— Ха, да не би подводницата да е нещо друго, освен подводен хеликоптер?

Чейс потропа по шлема му.

— Да, бе. А сега спри да мърмориш и потопи мързеливия си белгийски задник във водата!

С тримата водолази в стоманения си търбух „Атрагон“ изчезна в океана.

Нина го гледа известно време, след което бързо отиде в контролната зала. Костюмът на Чейс бе снабден с видеокамера, закрепена към дясното рамо, която предаваше на „Атрагон“ чрез фиброоптична връзка.

— Хей, Кари, виждам те — каза тя, слагайки си слушалките. Фигурата на екрана помаха със свободната си ръка.

— Водолази, проверете комуникациите — нареди Трули от другия мониторен пункт. — Еди? Как ме чуваш?

— Високо и ясно — отвърна Чейс. Гласът му беше леко изопачен.

— Кари?

Нейният глас бе променен в по-голяма степен, освен това се чуваше пукането на статично електричество.

— Чувам те, но има много смущения.

— Същото е и при мен — пропука гласът на Кастил.

— Какъв е обхватът на тези трансмитери? — попита Филби. Комуникационните системи на Чейс бяха свързани с подводницата, но за да се избегне рискът от опъване на кабелите, Кари и Кастил използваха подводна радиовръзка.

— Най-много петнайсет метра — отговори му Трули. — Зависи от солеността на водата. Ако наистина е солена, сигналът може да отслабне толкова, че да измине само два-три метра. В такъв случай е по-добре да извикаш.

Спускането беше по-бавно от първото, но капитан Матюс бе прекарал „Ивънър“ точно над самия храм, за да съкрати времето за преход по океанското дъно. Не след дълго сградата се появи върху кристалния дисплей.

— Водолази? — извика Бейлард. — Спускам се долу, където бях преди, в края на изкопа.

Нина гледаше картината от камерата на Чейс. „Атрагон“ разполагаше с по-малко прожектори от обикновена подводница, така че храмът бе малко повече от сянка на фона на чернотата на океана. Под тръстерите се завихриха леки пясъчни вълни, когато подводницата спря с леко тупване.

— „Ивънър“ — съобщи Бейлард, — долу сме и сме в безопасност. Водолази? Успех!

* * *

Чейс пусна цилиндричния амортисьор и скочи на океанското дъно. Кари и Кастил го последваха.

— Добре, пристигнахме. Проверка.