— Чувам те — каза Кари.
— Проверка, окей — потвърди Кастил.
Чейс направи няколко експериментални крачки и плавниците му вдигнаха нагоре още повече тиня. Широките му гърди оказваха изненадващо съпротивление на водата, когато той се опита да се движи напред.
— Мамка му, не мога да направя една крачка. Ще трябва да се използват тласкачи.
Той се оттласна от дъното и зае хоризонтално положение. Кастил и Кари го последваха. След като го настигнаха, Кастил протегна лявата си ръка, за да задържи контролния лост, който стърчеше от гръдната секция на водолазния костюм.
— Добре, стойте близо — нареди той. — Ако се случи някаква авария, или някой има проблем с комуникациите, връща се обратно в подводницата и чака останалите. Да тръгваме.
Той натисна с палец копчето с пружина, намиращо се в края на лоста. Механизмите за тласкащите устройства, вградени във водолазната екипировка, бяха прости: три скоростни комплекта за придвижване напред, един за назад, а освобождаването на пружината автоматично спираше двигателите. Той включи на най-ниска скорост, като използва краката си, за да регулира движението. Удовлетворен, че има пълен контрол, увеличи скоростта до второ ниво. Фиброоптичният кабел, който го свързваше с подводницата, се разви зад него като сребриста паяжина.
Кастил съобрази скоростта си с неговата.
— Много е лесно! — каза той с изопачен глас въпреки късата дистанция. — Като си помисля, че през всичките тези години съм си хабил краката, за да плувам…
— Само гледай да не си блъснеш главата в стената — предупреди го весело Чейс. — Кари, ти добре ли си?
Тя се плъзна покрай него без никакво усилие.
— Кой според теб е участвал в дизайна на тези костюми? Аз имам и други страсти освен археологията и архитектурата!
— Харесвам страстните шефове — пошегува се Чейс. Храмът се приближаваше бързо, осветен от прожекторите на водолазните им костюми. — Окей, сега забавете.
— Еди, не виждам нищо, освен дъното — оплака се Нина по радиостанцията. — Наближавате ли храма?
Той насочи камерата си към сградата напред.
— Съвсем близо. Виждаш ли го?
— Напълно — отвърна тя със страхопочитание.
Триото стигна на по-малко от десет стъпки от мястото, където наклонената стена се издигаше от натрупаните наноси. Под светлината на прожекторите им блестяха неравни пластове орейхалк. Рибите се стрелкаха над повърхността на храма, несъзнаващи древната сила, която той олицетворяваше.
— Къде е входът? — попита Чейс.
— На шест метра вляво от теб — каза Бейлард.
Групата се насочи натам, Чейс и Кари използваха силни прожектори, както и лампите на водолазните си облекла. Чейс погледна назад към „Атрагон“. Въпреки че виждаше прожекторите му ясно, както и тайнственото пулсиране на сканиращите лазери, самата подводница едва се забелязваше в плътния мрак.
— Тук! — Прожекторът на Кари освети отвора.
Чейс се наведе, доколкото облеклото му позволяваше, и насочи светлинния лъч навътре. Вертикалната шахта не бе толкова далече, колкото бе очаквал; ефектът „рибешко око“ от камерата на робота преувеличаваше дистанцията.
— Така, аз влизам първи. Хюго, закачи ме. — Кастил съедини въже от макарата върху колана на екипировката си към халка ниско на гърба върху костюма на Чейс. — Ако няма достатъчно място да се мине зад завоя в шахтата, изтегли ме навън.
Кастил подръпна въжето, за да се убеди, че е здраво вързано, после отиде до отсрещната страна, така че да не се заплита в комуникационните кабели.
— Ако ядеше повече плодове и по-малко пържоли, нямаше да се притесняваш да не се заклещиш.
— Знаеш къде можеш да си завреш проклетите плодове… Добре, тръгвам.
Кари и Кастил му помогнаха да заеме хоризонтална поза, насочвайки го към отверстието. С прожектор в опънатата си дясна ръка, Чейс пое управлението с лявата и включи тласкачите на ниска мощност. Каменните стени се плъзнаха отстрани. При обикновени обстоятелства широкият метър и двайсет проход щеше да бъде преодолян лесно дори под вода, но неогъваемият твърд костюм му пречеше да се извива и го караше да бъде по-предпазлив.
Не след дълго той стигна до края. Търкулна се по гръб и погледна нагоре към шахтата. Тя продължаваше нататък в тъмното.
— В шахтата съм.
— Шахтата! — простена Нина. — Опитай се да стигнеш до горе.
Ъгълът беше тесен, шлемът му се остърга в стената, но той се повдигна нагоре без особени затруднения.