Връзката се влоши.
В този момент още светлини изпълниха страничните илюминатори, когато невидимите му нападатели го наобиколиха.
— По дяволите! — Той припряно запали двигателите и стартира „Атрагон“ от океанското дъно в облак от тиня. — Хюго! Нападат ме! Излизай оттам!
Нещо заора в подводницата и я блъсна с метален грохот.
Пронизително бръмчене в ухото на Чейс го накара силно да примига. Звукът се предаде в слушалките на Кари и тя зяпна от изненада.
— Какво беше това?
Всички подводни картини от „Ивънър“ изчезнаха едновременно, някои от екраните угаснаха, а върху другите се изписа предупреждението NO SIGNAL.
— Какво беше това? — попита и Нина.
— Това, д-р Уайлд — долетя нов глас иззад нея, — е краят на вашата експедиция.
Нина се завъртя.
— Вие?
Старкман стоеше спокойно пред нея, придружаван от двама мъже във водолазни костюми. Тримата бяха с насочени оръжия към хората в помещението.
— Бихте ли се присъединили към останалата част от екипажа на палубата?
Кастил изключи непоносимия звук в слушалките си и в този миг видя втора подводница до „Атрагон“.
Корабът на Бейлард току-що се бе откъснал от океанското дъно, когато натрапникът, миниподводница с дебела стоманена клетка около прозрачния балон на пилотската си кабина, се заби в него отстрани. „Атрагон“ се върна обратно надолу, почти изчезвайки в кълбящите се тинести облаци.
— Мамка му! — изруга Кастил, преди да възвърне хладнокръвието си. — Едуард! Едуард, чуваш ли ме? Кари!
Отговор не последва. Радиостанцията на подводницата мълчеше, отрязвайки го от останалите водолази.
Нападателят се издигна над размътената вода и направи рязък завой, тласкачите се завъртяха и изпомпаха мехурчета. Прожекторите осветиха белия и оранжев метал в носещите се наносни талази.
Кастил си помисли, че ще удари „Атрагон“ отново, но вместо това от машината се протегна манипулационен лост. Щипците му стискаха голям контейнер, който положиха почти деликатно отстрани на командната сфера…
Бейлард се опита да възстанови мощността, когато „Атрагон“ се издигна. Не виждаше нищо, което би подобрило положението…
Той замръзна при неочаквания звук. Подводницата пропукваше и стенанието се усилваше при издигането, но тези звуци бяха толкова познати, че мозъкът му едва ги регистрираше. Това бе нещо друго.
Изтракване, като от прихващане на голям магнит върху металната стена…
Тиктакане…
Бейлард дори нямаше време да осъзнае пълния ужас на ситуацията, преди поставения заряд да експлодира, разкъсвайки трийсетсантиметрова дупка в стоманената херметична сфера. Мощна струя вода го удари със силата на влак и го уби мигновено.
Въпреки шлема и дебелите каменни стени на храма, Чейс чу ниския тътен.
— Мамка му!
— Какъв беше този шум? — попита Кари.
— Експлозия.
— Сигурен ли си?
— О, да — отвърна той. — Или някой е пуснал петстотинкилограмова бомба върху „Ивънър“, или подводницата просто е избухнала. — Той погледна костюма си. — Което означава… о, по дяволите! Отрежи кабела за комуникации, бързо!
— Но няма да имаме връзка!
— Ние вече нямаме връзка. Направи го!
Кари остави камерата и тромаво тръгна към него, като извади водолазния нож от колана си. Фиброоптичният кабел, прикрепен към гърба на водолазния костюм на Чейс, бе обвит в защитно пластмасово покритие. Тя го взе и натисна с ножа.
— Хайде, хайде! — подканяше я Чейс.
— Опитвам се! — Проводникът най-сетне се раздели на две, от парчето, което остана прикрепено към гърба на Чейс проблесна синя светлина. Миг по-късно остатъкът от кабела бе изтръгнат от ръката й и изчезна над ръба на шахтата.
— Какво се случи, по дяволите?
— Ако подводницата се е взривила, товарът автоматично ще се освободи при загубването на мощност. Това означава, че нещото се носи към повърхността като същинска ракета — и щеше да ме отнесе със себе си. — Той се обърна към нея. — Благодаря. Извинявай, че се развиках.
— Няма защо да се извиняваш при тия обстоятелства! — Тя погледна към шахтата. — Но ако подводницата е разрушена, какво ще правим?
— Като за начало ще трябва да се измъкнем оттук. — Той се наведе отново над шахтата. — Хюго? Чуваш ли ме? Хюго? По дяволите!