Выбрать главу

— Определено. Поради една причина: древните гърци вече са знаели за минойците. Освен това времевите скали не съвпадат. Вулканичното изригване, разрушило Санторини, е било деветстотин години преди времената на Солон, а рухването на Атлантида — девет хиляди години преди това.

— Грешката4 на Солон със „силата на десетицата“ е била широко възприета като начин за свързване на минойския мит с мита за Атлантида — наблегна Ротшилд.

— Египетските символи за сто и за хиляда са напълно различни — отвърна й Нина. — Човек трябва да е сляп или пълен идиот, за да ги обърка. — Ротшилд се намръщи и стисна устни, но не каза нищо. — Освен това в „Тимей“ Платон категорично твърди, че Атлантида е била в Атлантическия океан, а не в Средиземно море. Платон е бил доста умен мъж: предполагам, че е можел да различи изток от запад. Допускам, че в процеса на разказването на мита, предаван от самите атланти на древните египтяни, а след това от египетските жреци почти девет хиляди години по-късно — на Солон, от Солон към Платон през няколко поколения от семейството на Критий — мерките са се объркали.

Филби вдигна вежди.

— Объркали?

— Окей, може това да не е най-научният начин за изразяване, но смисълът е този. Макар названията да са останали същите — стъпка, стадий и т.н. — различните цивилизации са използвали различни метрични системи. Всеки път, когато историята се предавала от едно място на друго, цифрите се закръгляли, и дори преувеличавали, за да покажат колко наистина невероятна е била тази цивилизация; грешката се увеличавала. Моето допускане е, че каквито и мерки да са използвали атлантите, те са били преведени все като стадий, но всъщност атлантският „стадий“ е бил значително по-малък от елинската единица мярка.

— Твърде свободно допускане — завъртя глава Ротшилд.

— Имам логични аргументи в подкрепа — отвърна Нина. — „Критий“ ни дава различни мерки на Атлантида, но най-важната е свързана с цитаделата на острова, която се намира в центъра на атлантската столична система от околовръстни канали.

— Местоположението на храмовете на Посейдон и Клейто — отбеляза Филби замислено и разтърка мустаците си.

— Да. Платон разказва, че островът бил пет стадия в диаметър. Ако използваме гръцката система, това е малко над половин миля широчина. Но ако един атлантски стадий е по-малък, той все пак не може да е много по-малък, защото „Критий“ казва, че на този остров имало много неща. Храмът на Посейдон е бил най-големият, дълъг един стадий, но освен него имало и други храмове, дворци, бани… Излиза, че островът бил пренаселен като Манхатън!

— Тогава колко голям — или по-скоро: колко малък — заключихте, че е бил един атлантски стадий? — попита Хогарт.

— Най-малко две трети от дължината на гръцкия — обясни Нина. — Около сто и двайсет метра. Което ще рече, че цитаделата е била над петстотин метра в диаметър, което, съпоставено с Храма на Посейдон, оставя още доста място.

Хогарт направи някои изчисления в тефтерчето си.

— При тези мерки излиза, че островът трябва да е бил… чакай да видим…

Нина мигновено направи сметките наум.

— Двеста и петдесет мили дълъг и над сто и шейсет — широк.

Хогарт писа нещо още известно време и накрая стигна до същия резултат.

— Хм. Това не би могло да се намира в Залива на Кадиз… тогава би трябвало да е Заливът на Кадиз.

— Но при изчисленията трябва да се отчете вероятността и от други грешки — каза Нина. — Размерите от три хиляди на две хиляди стадия, които Платон ни дава за островната централна равнина, са очевидно закръглени. Това може да е било преувеличено за ефект, ако не от Платон, то от египтяните, които се опитвали да впечатлят Солон. Смятам, че трябва да се вземе предвид фактор „грешка“ от най-малко петнайсет процента. Може би дори двайсет.

— Някое друго предположение, госпожице Уайлд? — изгледа я Ротшилд със злобен блясък в очите.

— Дори и при разлика от двайсет процента пак излиза, че островът трябва да е над сто и деветдесет мили дълъг — добави Хогарт.

— Пак съществува вероятност от объркване, ако цифрите са конвертирани от различна цифрова база… — Нина усещаше, че ситуацията й се изплъзва. — Не твърдя, че всичките ми изчисления са точни. Тъкмо затова съм тук — имам теория, която пасва на наличните данни, и искам… бих искала — поправи се тя — да ми се даде възможност да проверя тази теория.

вернуться

4

Има хипотеза, че или Платон, или още Солон, случайно или нарочно е увеличил десет пъти всички мерки и датировки, свързани с Атлантида. — Б.пр.