— Съществува обаче нещо, което не знаете — произнесе тя с тънка усмивка. — Местоположението на третия храм на Посейдон!
Изражението на Куобрас се промени и премина в изненада.
— Няма трети храм, д-р Уайлд. Само онзи, в Бразилия, който бе разрушен, и другия, под нас, който скоро ще го последва. Търсенето на Атлантида свършва тук.
— Не-е-е — поклати глава Нина. — Съществува трети. И рано или късно някой ще го открие. Мислите, че простото унищожение ще елиминира всички следи? Хората сега знаят къде е Атлантида. Слухът тръгна и други ще дойдат да търсят. Долу лежи цял град, не просто храм. Рано или късно някой ще събере парчетата в едно и ще тръгне по дирите. Тайната, която се опитвате да скриете, ще бъде разбулена и не можете да направите нищо срещу това. Освен…
— Освен какво? — В тона на Куобрас имаше заплаха, но все пак бе заинтригуван.
— Освен ако не ви кажа къде е. Така че лично да можете да го разрушите.
— Това са глупости — намеси се Старкман. — Не знае нищо, просто се опитва да печели време и да отърве кожата.
— Господин Куобрас, кажете на този нещастник да млъкне, по дяволите — изсъска Нина въпреки страха си. Старкман настръхна, но не каза нищо. — Съществува трети храм, трета цитадела. Преди потопа атлантите се подготвяли да основат две нови колонии. Една експедиция тръгнала на запад, към Бразилия, а другата… Е, аз знам накъде са поели. И ще ви кажа. Ако оставите хората от екипажа живи.
Старкман притисна дулото на оръжието си в тила на Матюс.
— Ще пръснем главите на всички един по един, ако не ни кажете.
— Виждам, че се каните да ни убиете така или иначе, което всъщност не е сделка — сопна се Нина.
Куобрас се обърна към Филби.
— Тя истината ли говори?
— Ами… възможно е — отвърна Филби объркано. — Последните надписи вътре в храма като че ли наистина сочат, че атлантите са възнамерявали да се разселят на повече от едно място, но не разполагах с време да преведа достатъчно от текстовете, за да съм сигурен. — Той погледна Нина подозрително. — И не виждам как тя е успяла.
— Умна съм, Джак — подигравателно го изгледа Нина.
— Можеш ли да преведеш останалото? — попита Куобрас.
Филби поклати глава и въздъхна.
— Вече не.
— Ха! — Нина направи физиономия на Старкман. — Май вече ти се ще да не беше смазвал хард драйва, а? — Тя се обърна към Куобрас. — Е, какво ще правим? Направих ви предложение и то още е в сила. Пуснете моряците живи и ще ви заведа до аванпоста на Атлантида.
— Ще ни заведеш? — изгледа я Старкман. — Какво, да не би да искаш да превърнеш това в екскурзия сега?
Тя скръсти ръце, фиксирайки Куобрас с решителен поглед.
— Търсила съм Атлантида през целия си живот. Щом трябва да умра за това, поне искам да знам точно защо. Искам да видя цялата история. Не мисля, че моля за прекалено много.
— Д-р Уайлд, опасно е — намеси се Матюс. — Сама знаете, че той така или иначе ще ни убие.
— Предлагам му честна сделка. И се надявам, че той ще го приеме по същия начин. Какво ще кажете, господин Куобрас? — попита тя. — Казахте, че не сте жесток човек. Благороден ли сте?
Старкман продължи да я гледа злобно, но лицето на Куобрас бе неразгадаемо. Той се приближи още, студените му сиви очи бяха вперени в нея.
— Вие съзнавате, разбира се, че дори след като разрушим последния храм, не можем да ви позволим да останете жива? Продължавате ли да настоявате на споразумението да оставим екипажа жив?
Тя преглътна, преди да отговори със сухи устни:
— Да.
За момент той изглеждаше почти впечатлен.
— Смела жена сте, д-р Уайлд. И благородна. Не бих го очаквал, като се има предвид… произхода ви.
— Какво трябва да означава това?
Той отстъпи.
— Ще имаме време да го дискутираме по-късно. Но ще освободя хората на този кораб, ако се съгласите да ми покажете как да стигна до последния храм. Имаме ли сделка?
— Имаме — каза Нина.
Куобрас кимна.
— Много добре. Джейсън! Подгответе спасителните лодки и качете екипажа.
— Сигурен ли си, че това е правилното нещо? — попита Старкман.
— Ще видим. Първо ги претърсете, обаче — уверете се, че нямат радиостанции или сигнални ракети. Искам да съм сигурен, че имаме достатъчно време да напуснем района, преди те да бъдат открити. — Той посочи на север. — Португалският бряг е на сто и четиридесет километра в тази посока, капитане. Надявам се екипажът ви да може да стигне дотам с гребане. — Матюс хвърли към Куобрас поглед, пълен с омерзение, когато Старкман и останалите поведоха моряците.