— Ако не излезем оттук в рамките на един час, вече няма значение. Нямаме време да разчистваме тунела. Хайде. — Той се наведе напред, използвайки тласкачите, за да се придвижи през водата към статуята. Кари го последва неохотно.
Кастил продължи обиколката на храма, като заобиколи южния край. Доколкото виждаше, нямаше никакви дупки, голямата стръмна извивка на покрива бе здрава като черупка на костенурка.
Воден от някакъв инстинкт, той се приземи на самата сграда. Камъните може и да бяха дебели, но ако се приближеше достатъчно, радиовълните щяха да проникнат.
— Едуард? — произнесе той. — Кари? Ехо, чува ли ме някой?
Той почака малко, затаил дъх, така че съскането на регулатора на водолазния му костюм да не заглушава и най-слабия отговор. Но не се чу нищо.
— Мамка му! — Оттласна се и се върна към западната страна.
Спасителните лодки на „Ивънър“ цопнаха с плясък във водата, натоварени с екипажа на изследователския кораб. Нина наблюдаваше гледката с примирение, пълно с ужас, от мостика на кораба на Куобрас, с двама въоръжени бодигарда от двете си страни. Последният от хората му скочи обратно на борда, останалите развързваха въжетата, които държаха двата кораба заедно.
Старкман се появи на мостика.
— Джовани. Експлозивите са поставени. — Той подаде на Куобрас два радиодетонатора. — Този може да задейства експлозивите на носа на кораба, а този — в машинното.
— Отворени ли са люковете? — попита Куобрас.
— Да — всичко до херметичната преграда на машинното. Взривяването на носа и на двете трети от предната част ще наводни кораба. След като потъне, ще се взривят и другите експлозиви и бам! Три хиляди тона ще се отправят към дъното.
Куобрас огледа детонаторите.
— Дамоклев меч…
— Много умно — поклати горчиво глава Нина. — Като сте толкова милостив и състрадателен, защо не вложите малко изобретателност в нещо конструктивно?
— Представа нямате колко време и усилия съм положил, за да бъда конструктивен, д-р Уайлд.
— Нима, защо не ме осветлите тогава?
— Може би ще го сторя. Кой знае, може дори да приемете гледната ми точка.
— Съмнявам се — изсумтя тя.
— За съжаление — въздъхна Куобрас, — аз също. — Той се обърна към капитана: — Откарай ни на безопасно разстояние, след което обърни кораба с лице към „Ивънър“. Искам да го гледам.
Строителите на статуята очевидно никога не бяха допускали, че някой ще се качи на върха й, помисли си Чейс. Платон не бе съвсем точен: Посейдон не докосваше напълно тавана, въпреки че от нивото на пода изглеждаше точно така. Всъщност оставаше малко разстояние, в което той сега тромаво се вмъкна по гръб. Облицованата в злато статуя бе с коса и корона, която — допусна той — трябваше да изобразява водорасли, което съвсем не представляваше стабилна платформа за неогъваемата черупка на водолазния му костюм.
— Какво правиш? — попита Кари.
— Съвсем близо съм. — Той беше свързал двата взрива така, че да избухнат едновременно. Детонаторът бе механичен таймер, съвсем прост, така че и глупак да може да се справи на дъното на океана. Веднъж активиран, Чейс щеше да разполага с минута, за да се отдалечи на безопасно разстояние. В открития океан с помощта на тласкачите това не би било проблем.
В затвореното пространство на храма обаче…
— Продължавам да смятам, че идеята е лоша.
— Ако не се получи, можеш да ме уволниш. Окей, готов съм. — Експлозивите бяха едва-едва закрепени за тавана над едно парче слонова кост. Парчето щеше да се натроши за части от секундата след взривяването на експлозива — въпросът беше колко от взривната сила щеше да се насочи нагоре към тавана.
Зад гърба си имаше солиден опит в работата с взривни вещества, но при тези обстоятелства не се надяваше на особен късмет. Но това бе единственото, което можеше да направи.
— Пази се — каза той на Кари и махна към далечната стена. — И се гмурни колкото се може по-дълбоко.
Тя изчезна бързо под набраздената повърхност и светлините на водолазната й екипировка избледняха постепенно като стопяващ се призрак.
Чейс погледна отново детонатора.
— Добре — промърмори той, настройвайки се психически. Активирането на таймера беше двустепенен процес: един щифт трябваше да се завърти и да се махне, преди ключът на детонатора да може бъде натиснат. След това часовниковият механизъм щеше да отброи шейсет секунди. — Това отива тук…