— Едно сонарно проучване на целия Залив на Кадиз би излязло доста скъпичък начин за проверка — обади се самодоволно Ротшилд.
— Но ако съм права, ще съм направила най-голямото археологическо откритие след откриването на Троя! — възрази й Нина.
— Ако пък грешите, факултетът ще е прахосал милиони долари в преследване на един мит, на една вълшебна приказка.
— Не искам да пилея ресурсите на факултета повече, отколкото вие го правите! Имам цялостна документация в подкрепа на теорията си, всичките исторически извори — прекарала съм две години от живота си да ги търся. И нямам намерение да ги споделям пред вас, щом не сте напълно сигурни, че съм права.
— Защо правиш това, Нина? — попита Филби.
Личната нотка във въпроса я изненада.
— Какво имате предвид?
— Имам предвид — каза Филби с израз на тъжно съчувствие върху лицето, — заради себе си ли преследваш тази цел… или заради родителите си?
Нина се опита да говори, но гласът й спря в гърлото.
— Познавах Хенри и Лора много добре — продължи Филби, — можеха да направят грандиозна кариера, ако не бяха заслепени от една легенда. Следя кариерата ти от времето, когато беше бакалавър, и някои от работите ти бяха забележителни. Лично аз вярвам, че имаш по-голям потенциал, отколкото дори баща ти. Но… си в опасност, ако тръгнеш по същата пътека, по която той и майка ти вървяха.
— Джонатан! — извика почти неволно Нина, връхлетяна от смесица от шок, обида… и болка.
— Съжалявам, но не мога да ти позволя да захвърлиш всичко, което си постигнала, за да… гониш вятъра. Такава скъпа грешка би причинила огромна вреда на репутацията ти, може би дори непоправима.
— Не ме е грижа за репутацията ми!
— Но нас ни е грижа за репутацията на този университет. — Върху тънките устни на Ротшилд се плъзна усмивка.
— Морийн — предупредително се обади Филби, преди да насочи отново поглед към Нина. — Д-р Уайлд… Нина. Родителите ти умряха заради това. Ако ги последваш, същото може да се случи и с теб. И за какво? Задай си въпроса честно — струва ли си да се умре заради една легенда?
Тя се почувства така, сякаш някой я бе ритнал в стомаха, такъв беше ефектът, който имаха думите на Филби. През стиснати зъби тя го попита:
— Това означава ли, че молбата ми е отхвърлена?
Тримата професори размениха погледи, преди да се обърнат пак към нея. Отмина един дълъг миг, преди Филби да я погледне право в очите:
— Боя се, че да.
— Разбирам. — Тя се обърна, изключи проектора и екранът почерня. После се завъртя и погледна тримата. — Е, в такъв случай, благодаря за отделеното време.
— Нина — произнесе Филби. — Моля те, не го приемай лично. Имаш потенциала да се радваш на една наистина страхотна кариера.
— Ако?
— Ако… не паднеш в същия капан като родителите си. Професор Ротшилд е права, знаеш го. История и митология са две различни неща. Не си пилей времето и таланта за нещо погрешно.
Нина го гледа в продължение на един дълъг миг, преди да заговори:
— Благодаря за съвета, професор Филби — произнесе тя горчиво, след което се обърна и излезе, захлопвайки шумно вратата след себе си.
Отне й десет минути да се съвземе, скрита в една от дамските тоалетни, преди да почувства, че е готова да покаже лицето си пред света. Първоначалният й шок бе заменен от огромен гняв. Как си позволяваше Филби да намесва родителите ѝ? Предполагаше се, че ще оценява презентацията й по собствените й достойнства, а не воден от личните си чувства!
След смъртта на майка й и баща й Филби беше едно подкрепящо присъствие, неин ментор, докато тя се издигаше в науката.
А сега точно той я бе отхвърлил. Приемаше го като чисто предателство.
— Кучи син! — извика тя и блъсна преградната стена на тоалетната кабина.
— Д-р Уайлд? — чу се познат глас откъм съседната тоалетна. Професор Ротшилд.
По дяволите!
— Ъ-ъ… не, не говори добър английски! — изломоти Нина, изхвърчайки като обезумяла през вратата, прехвърлила лаптопа си през рамо. Гневът й бе заменен от смущение; тя скоро се озова в главното фоайе на сградата. Познатият силует на горен Манхатън се разкри пред очите й, когато излезе навън.
Ами сега? Какво щеше да прави?
Беше се отказала да обмисля дори възможността за провал, камо ли подобно съкрушително поражение, и сега нямаше представа как да продължи.