Выбрать главу

А то на свой ред означаваше, че трябва да се държи за нея с две ръце — контролният лост не беше предвиден да понася товар. Ако натиснеше с цялата си тежест върху него, той щеше да се счупи, осъждайки и двамата на смърт.

— Кари — каза той, като се опита да звучи хладнокръвно както за нейно, така и за свое успокоение, — натискай лоста колкото може по-дълго, разбра ли? Ако имаш някакъв проблем, аз ще поема. Не се притеснявай. Ще доплуваме до повърхността.

— Но ако ти поемеш управлението, тогава…

— Не се тревожи за мен. Ще го направим. Нали?

— Да — отвърна тя със сънлив глас.

Те се издигаха мълчаливо още няколко минути. Чейс провери уреда за дълбочина: 650 стъпки. Имаха още доста път.

— Еди?

— Да.

Тя звучеше така, сякаш в следващия момент ще заспи.

— Съжалявам за Хюго. Обичах го.

— Аз също съжалявам — отвърна той и в гърдите му се надигна гняв. Опита се да го сподави. Това нямаше да помогне. В момента. — Обикновено не отмъщавам, не е професионално — но Куобрас ще съжалява горчиво за това.

— Добре. Толкова сме близо, той не може да ни спре…

— Толкова близо до какво? — Отговор не последва. — Кари?

Тласкачите спряха. Лявата й ръка се отпусна надолу.

— О, господи! — промърмори той. Шестстотин стъпки. На тази дълбочина водолазният му костюм се намираше под почти двайсет атмосфери налягане. Ако пукнатината се разширеше, водата нямаше да навлиза на капки. Студенината в костюма му се разстла още. Той потрепери.

Нямаше време.

Натисна лоста с всичка сила. Тласкачите изскимтяха и потръпнаха, сякаш внезапно събудени. Въпреки тренираността и физическата си подготовка, той усети, че се уморява, налягането и студеният океан изсмукваха силата му.

Петстотин стъпки. Все още не се виждаше нищо, освен тъмнина. Студен компрес обгръщаше тялото му.

На четиристотин стъпки очите му доловиха първия намек за светлина от повърхността, абсолютният мрак отстъпи на странно красиво индиговосиньо сияние отгоре. Появиха се пасажи риби, които ги отминаха със студени, безизразни очи.

Той погледна Кари. Очите й бяха затворени и тя изглеждаше почти спокойна. Чейс не можеше да каже дали още диша. Или пък дишането й беше толкова слабо, че той не можеше да долови никакво помръдване на ноздрите… А може би просто бе мъртва.

Двеста стъпки и той осъзна, че вижда слънцето, ярка пътека светлина. Броячът за отчитане на дълбочината примигваше на всяка стъпка…

Тласкачите издъхнаха.

Чейс натисна силно с палец лоста, надявайки се това да се дължи на студа, но нищо не се получи. Лостът се намираше в крайно положение и не помръдна.

Дълбоко водолазните костюми бяха предвидени за използване при спускане с подводница, както и за изкачване нагоре, а не за самостоятелно използване.

Батериите бяха изтощени.

А до повърхността оставаха още над сто стъпки.

Дявол да го вземе.

Той погледна Кари, след което я разтърси, искаше да я накара да се събуди и да му помогне. Очите й останаха затворени. Само това му липсваше.

Заплува с последни сили, като я дърпаше след себе си. Не тежеше много, но допълнителната тежест на екипа й усложняваше работата.

Деветдесет стъпки. Осемдесет. Седемдесет.

Всяка стъпка траеше сякаш вечност. Искаше му се да спре и да си почине, да задиша с пълни гърди, да отпусне мускулите си, но трябваше да изведе Кари до повърхността.

Четиридесет. Тридесет.

Блясъкът на слънчевата светлина заигра по вълните. Десет стъпки, девет, осем…

Усети прииждащите вълни и костюмът му се блъсна в този на Кари. Пет, четири… Отвори уста да си поеме въздух, мускулите му се приготвиха да се отпуснат…

Показа се на повърхността и примига на яркото слънце, увиснало на хоризонта, след което се напрегна и издърпа Кари до себе си. Водата се плискаше в шлема й. Под водата не бе в състояние да види истинския цвят на лицето й, но сега, на светлината, кожата й изглеждаше бледа и безжизнена.

Водолазните костюми бяха закопчани с безброй халки и закопчалки, предвидени с тях да се справят двама души, но в момента такава опция не съществуваше. Чейс заби пръсти в херметическото уплътнение около врата й, като се опитваше да го разкопчее.

Най-сетне успя. Свали шлема й и го хвърли настрани. Главата на Кари се отпусна.