Куобрас се изправи в седалката си.
— Градът може да е мъртъв, но онова, което олицетворява, е напълно живо, д-р Уайлд. И е точно толкова опасно, колкото е било и през 9500-а година преди Христа. Откриването на Атлантида ще послужи за обединяването на всички потомци на атлантите, превръщайки ги в могъща сила на злото.
— Атлантида вече бе открита — възрази Нина. — От мен. И всички от „Ивънър“ знаят къде се намира тя. Мислите ли, че можете да го пазите в тайна?
— Обектът може да е бил открит, но знанието, което той съдържа, е разрушено. А Братството има голямо влияние в много области. — Той погледна към Филби. — Ние със сигурност сме в състояние да държим академичната общност на разстояние.
— Значи заради това отхвърли предложението ми, Джонатан? — попита Нина. — Този човек те е държал на къса верижка през цялото време!
— Опитвах се да те предпазя — отвърна Филби. — Не знаех дали теорията ти ще се окаже вярна или не. Но не можех да поема риска. Не знаех, че ще се опитат да те убият в Манхатън, за да те спрат, повярвай ми! Никога не съм искал да ти се случи нещо лошо!
— Толкова съм трогната от загрижеността ти. — Филби избягваше погледа й.
— Както и всички онези, които можеха да проявят интерес — продължи Куобрас, — съществуват начини, чрез които можем да отклоним вниманието им. Но сега вече няма да е необходимо. Ако ми кажете истината за последния храм на истинските атланти, ще разрушим и него. Когато и последната връзка изчезне, потомците им никога няма да са в състояние да се обединят за започването на нова завоевателна война.
— Семейство Фрост едва ли могат да бъдат наречени подстрекатели на война — възрази Нина. — Освен ако не смятате филантропията за заплаха.
Куобрас се разсмя грубо.
— Филантропия? Как не. Всичко, което Кристиан Фрост е направил, е в подкрепа на крайната му цел, възстановяване на атлантското владичество под неговото ръководство. Харченето на милиони долари за медицинска помощ е само средство към тази цел. Наистина ли мислите, че работата на фондация „Фрост“ е да помага на болните?
— Тогава за какво е?
— Кристиан Фрост е използвал медицинските проекти на фондацията като прикритие за организиране на разпространението по целия свят на атлантския геном, намирайки хората с неговата ДНК — каза Куобрас. — Хора като вас. Да, знаем за ДНК тестовете, които Фрост са ви направили. Знаем също така, че през последното десетилетие той е хвърлил огромна сума пари и ресурси за намирането на Атлантида — много повече от онова, което е разкрил публично, или пред вас. Вие не сте първата авторка на теория за местоположението на Атлантида, чиято експедиция той е финансирал.
— И тях ли се опитвате да убиете? — Изражението на Куобрас бе единственият отговор, който й трябваше. — О, господи.
— Както казах, не се гордеем с този факт, но това трябваше да се направи. И сега, благодарение на вас… Фрост изграждат последната фаза от грандиозния си план.
— И какъв точно е този план?
— Не знаем точните подробности. Никой от агентите ни не е успял да пробие достатъчно дълбоко в организацията на Фрост, за да открие истинската му цел. Но сме научили достатъчно, за да знаем, че фокусът на плана му не е само откриването на Атлантида, а откриването на определени атлантски артефакти. Но Братството е решено да не допусне никога това да се случи. — Той посочи към прозореца. — Наближаваме Златния връх.
Нина погледна навън и видя първата светлина на утринното слънце, което се изкачваше над назъбения силует на Хималаите…
А на запад острият зъбер на средния от трите върха бе облян в ослепителна оранжева светлина, сякаш обхванат от пламъци. Дори пукнатините и жилките на голата скала, видими през чистата снежна покривка, изглеждаха като запалени, светлината проблясваше в тънките златни вени в студения камък.
— Мили боже — прошепна тя.
— Златният връх — каза Куобрас. — Местна легенда, която по общо мнение крие голямо съкровище. Аненербе вярвали, че е било свързано с Атлантида. Както и родителите ви.
Нина се сепна при споменаването на семейството й, но Куобрас се обърна да даде инструкции на пилота. Хеликоптерът се спусна, носейки се между планините. Скоро се приземи на широка, покрита със сняг скална тераса.
— Лунната пътека — обяви Куобрас, когато скочи от хеликоптера и краката му потънаха в снега. — Никога не съм си представял, че отново ще видя това място.