— Тук? — Нина изглеждаше объркана, но в гърдите й се надигна лошо предчувствие.
— Насам. — Куобрас насочи лъча на фенера си към задната зала, кимайки на Старкман да заведе Нина. Филби остана последен, лицето му изразяваше страх. И нещо друго, осъзна Нина.
Може би вина?
Тя последва Куобрас в прохода. Лъчът на прожектора му осветяваше онова, което се намираше в дъното.
Беше гробница, атлантска гробница; агресивната архитектура и глозелските надписи не можеха да се сбъркат. Това обаче отстъпи на заден план, когато Нина видя останалото в залата.
Още човешки тела.
Но за разлика от труповете, останали от нацистката експедиция, тези не бяха напуснали мирно този свят. Те лежаха до стената в усукани, замръзнали пози на агония. Тя забеляза надупчените камъни зад тях: следи от куршуми, заобиколени от избледнели кафяви пръски, които можеха да са единствено от засъхнала кръв.
И между мъртвите лица бяха…
Нина вдигна ръка към устните си.
— Не… — прошепна тя. Куобрас се беше обърнал към нея, след това направи знак към Старкман, който я побутна напред, но тя заби пети в пода.
— Не! — Този път това бе стенание, неволен изблик на ужас и отчаяние.
Времето и студът бяха превърнали човешката кожа в подобие на кафяв пергамент, меката тъкан, отдавна изгнила, бе оставила очните орбити като празни черни дупки. Но Нина все пак разпозна лицата. Те бяха в съзнанието й всеки ден през изминалите десет години.
Родителите й.
Не бяха загинали в лавина. Бяха умрели тук, застреляни.
Бяха убити.
Старкман я блъсна напред, към ужасяващата сцена, осветена от прожектора на Куобрас. Тя се съпротивляваше, не искаше да гледа, но не можеше да откъсне погледа си.
— Ти си го направил! — изкрещя тя на Куобрас. — Ти си ги убил! Мръсник, нищожество! Ще те убия, подлецо! — Двамата гардове направиха стъпка, сякаш да предпазят шефа си, но той вдигна ръка да ги спре. Те отстъпиха назад, докато виковете на Нина се сляха в един, стихвайки до гневни, мъчителни стонове.
— Съжалявам — произнесе Куобрас с тих глас. — Но това трябваше да се направи. Не можеше да се позволи на Кристиан Фрост да разкрие тайните на атлантите.
— Какви тайни? — извика горчиво Нина. — Няма никакви тайни тук! Това е просто гробница! — Очите й се присвиха от омраза. — Убил си родителите ми за нищо, мръсен кучи син!
— Не… — Куобрас бавно плъзна лъча на прожектора по стените. — Според мен няма нищо, което да е ограбено оттук през последните десет години. Но ако последните надписи от храма в Атлантида се окажат истина, тогава на това място трябва да има нещо повече. — Той се обърна към двамата мъже, които я охраняваха: — Претърсете всеки сантиметър върху стените. Търсете нещо, което може да подсказва за друг отвор — пукнатина, разхлабен каменен блок, отвор за ключалка! — Мъжете се подчиниха, а самият Куобрас започна да изследва стените около себе си с напрегнат поглед. Старкман държеше здраво Нина.
Нейните хлипове бавно утихнаха, заменени от студена, лишена от израз маска.
Почти лишена от израз. Само очите й издаваха яростта, която бушуваше в нея.
Претърсването трая почти четиридесет минути, преди един от гардовете да извика на Куобрас. Всички отидоха бързо до мястото, на което стоеше, внимателно проследявайки една почти невидима линия, скрита между колоните.
— Врати. — Куобрас прокара пръст надолу по тясната пукнатина. — Не изглежда да има друг начин да се отвори отвън. Трябва да ги разбиете.
Един от мъжете бе изпратен обратно до хеликоптера, за да донесе необходимото оборудване. В това време пристигнаха още от екипа на Куобрас, влачейки със себе си количка на гумени колела, натоварена с огромния сандък, който Нина преди това бе видяла да товарят на втория хеликоптер. По гърба й преминаха студени тръпки. Дори сложената вътре бомба да беше само наполовина голяма, тя щеше да е по-голяма от човешки ръст.
Експлозивите, които Куобрас възнамеряваше да използва за вратите, обаче, бяха далеч по-малки. Използваха една бормашина за пробиването на дупка в камъка. После Куобрас постави в нея експлозива — дебел диск с размерите на сребърен долар.
— Ще я взривите ли? — попита Нина.
— Да.
— Ами те? — Тя посочи към телата. — Ще ги превърнете в парчета? Не е ли достатъчно, че сте ги убили, а сега искате да оскверните и труповете им?