Пламъкът изпращя и угасна, потапяйки огромната пещера в мрак. Единствената светлина идваше от прожекторите на групата.
— Това е… Направо е невероятно — каза Филби. — Джовани, би трябвало поне да го снимаме. Това е по-важно дори от самото откриване на Атлантида!
— Не — категорично отказа Куобрас. — Не трябва да остава нищо. Нищо! Атлантското наследство ще бъде погребано тук. — Той загърби Филби и се обърна към Старкман. — Този път води право в центъра на цитаделата. Извикай останалите и ги накарай да донесат бомбата.
— Колко голяма е бомбата? — попита нервно Филби.
— Петстотин килограмов ГВЕ14 — отговори му Старкман. — Ядрото му е от двайсет и пет килограма CL-20.
— Мили боже — ахна Филби.
— Това са хората, с които си се сближил. Разрушители и убийци. Предполагам, че се гордееш със себе си.
— Нина, моля те — пристъпи той към нея. — Толкова много съжалявам! Никога не съм искал да направя нещо, което да нарани Хенри и Лора — тръгнах на експедицията с тях, надявайки се, че няма да открият нищо!
— Но все пак си ги предал. На него. — Тя хвърли пълен с омраза поглед към Куобрас. — Умрели са заради теб, Джонатан. Били са убити заради теб! Кучи син!
Преди гардовете й да успеят да реагират, тя го удари в лицето. Болката в кокалчетата на ръката й утихна пред удовлетворението, което я изпълни при вида на падащия по гръб Филби. От ноздрите му потече кръв; той я гледаше поразен, загубил дар слово.
Гардовете я изблъскаха назад, докато Старкман, който изглежда се забавляваше, помагаше на професора да се изправи.
— Добър удар, д-р Уайлд. Да не си вземала уроци от Еди?
По радиостанцията съобщиха, че ще са нужни петнайсет минути, за да бъде вкарана бомбата в тунела. Куобрас погледна часовника си, след това очите му се преместиха върху Филби и Нина.
— Това е времето, с което разполагаш, за да проучиш това място, Джак. Д-р Уайлд, обещах, че ще ви дам възможност да видите последния стожер на атлантите. Аз съм човек, който държи на думата си.
— Точно така. Сигурна съм, че това ви помага да спите нощем — произнесе тя с горчива ирония.
Старкман запали химическа факла и те тръгнаха по пътя към цитаделата. Нина едва сдържа трепета на очакването от откритието, когато се приближиха, но в същото време с отчайваща яснота съзнаваше, че всяка нейна стъпка отброява времето до смъртта й.
На острата трепкаща светлина на факлата тя различи и друга структура пред Храма на Посейдон — една много по-малка сграда се издигаше от пещерния под върху стръмен хълм. Беше заобиколена от стена, висока четири и половина метра. Стена от…
— Злато — произнесе Старкман с благоговение. — Тук има тонове злато. Колко струва една унция злато? Петстотин долара? Шестстотин? Тук лежат стотици милиони долари!
— Внимавай — предупреди го Куобрас. — Тази посока на мислене накара Юри да ни предаде. Тук сме, за да разрушим всичко това, а не да печелим от него.
Те се приближиха към проблясващата стена. Тя обикаляше от край до край малката сграда, не съществуваше начин да се влезе вътре.
— Това е Храмът на Клейто, съпругата на Посейдон — обади се Нина. — Платон казва, че е недостъпен.
— Недостъпен ли? — повтори Старкман и започна да сваля алпинистката кука. — Ще видим колко е недостъпен.
— Джейсън. — Тази единствена дума на Куобрас го спря по средата на движението.
— О, хайде — укори го Нина. — Не сте ли поне малко любопитен какво има вътре? Това е самото начало на Атлантида, копие на мястото, където е била основана — от всичко, което знаем, то може да съхранява оригиналното съдържание на храма, спасено от самата Атлантида. Не искате ли да знаете срещу какво сте се борили през всичките тези години? Не искате ли да познавате враговете си?
Куобрас съзерцава известно време златната стена, след което кимна на Старкман, който извади куката и започна да развива макарата. Когато реши, че е достатъчно, той се върна и прехвърли куката през стената. Дръпна въжето; то се закачи.
— Добре, а сега да видим какво има вътре — каза той и бързо се закатери нагоре. Един от гардовете на Нина хвърли друго въже и го последва, макар и много по-бавно.
14
Горивно въздушен експлозив: разработен е на базата на разпръскване на аерозолен облак от гориво, който се запалва от прикрепен към него детонатор. — Б.пр.