Да се прибере вкъщи, може би това беше най-доброто. Да хапне малко за утеха, да изпие едно питие и после да се притеснява за последиците утре.
Спусна се по стъпалата към тротоара и погледна за такси. Видя няколко, които чакаха светофара да светне зелено на следващата пряка; може би щеше да хване някое.
Тъкмо вдигна чантичката си да провери дали ще има достатъчно пари, когато осъзна, че я наблюдават.
Огледа се. Един човек — мъж — задържа погледа си върху нея миг по-дълго, преди да си намери нещо по-интересно, което да оглежда на отсрещната страна на улицата. Беше се облегнал на стената на университетската сграда — плътна фигура с къса, оредяваща коса, облечен с джинси и износено кожено яке. Сплесканият му нос изглеждаше сякаш е бил чупен неведнъж. Не беше по-висок от Нина, но мускулатурата му показваше значителна сила — освен това имаше неясен намек за опасност в квадратното му лице, — и че не би се колебал много да я използва.
Живеейки в Ню Йорк, Нина не се учудваше на заплашително изглеждащите типове, но у този имаше нещо, което я правеше неспокойна. Тя погледна към напиращия график по улицата, но продължи да следи мъжа с ъгълчето на окото си.
Да, вече бе напълно сигурна, че я наблюдава. Макар да бе пиков час на натоварена улица, Нина усети пристъп на тревога.
Такси! Слава богу!
Тя махна с ръка доста по-силно от необходимото. За нейно облекчение колата сви към нея. Тя бързо се качи вътре, каза адреса и погледна през задния прозорец. Мъжът — предположи, че наближава четиридесетте — гледаше как колата се отдалечава… След това един автобус закри гледката. Отпусна се с облекчение на облегалката.
И така, преследвач, унижение и гаден провал. Тя се сви в седалката.
Ама че скапан ден!
Въоръжена с голяма торба картофен чипс и кутия сладолед „Бен & Джери“, тя влезе в дневната и погледна към телефонния секретар. Нямаше съобщения. Нищо изненадващо.
Пусна косата си, след което се сви на кушетката под голямо плетено Куобрас. Единственото, което липсваше, за да допълни картината на тъжна, самотна неудачница, беше едно сиди със сантиментални, досадни парчета. Или може би три-четири котки.
За кратко развеселена от тези мисли, тя притисна колене към гърдите си и отвори чипса. Ръката й докосна медальона.
— Голям късмет е, че си тук, няма що! — промърмори тя. Макар металното парче да беше сериозно надраскано, продължаваше да свети със странния си червеникав блясък, когато го вдигна към светлината. Маркировките, групи от малки, прилични на апострофи знаци, на брой от една до осем, под къси чертички, изписани по дължината, изпъкваха ясно. Не за пръв път се питаше какво означават, но отговорите никога нямаше да се появят.
Почти бе решила да свали медальона, разсъждавайки, че късметът й няма как да стане по-лош днес — когато нещо в съзнанието й прищрака и тя отпусна ръка. Нямаше смисъл да предизвиква съдбата.
Тъкмо схруска първото парче чипс и телефонът иззвъня. Не очакваше да й се обади никой… кой ли можеше да е?
— Ало — промърмори тя в слушалката, като продължи да дъвче.
— Д-р Нина Уайлд ли е? — произнесе мъжки глас.
Страхотно. Продавач.
— Да, какво има? — Тя натъпка още чипс в устата си, готова да затвори.
— Казвам се Джейсън Старкман и работя за фондация „Фрост“.
Нина спря да дъвче.
Фондация „Фрост“? Благотворителност по цял свят, развиване на лекарствени препарати и ваксини, финансиране на всички видове научни изследвания…
Включително археологически експедиции.
Тя преглътна наполовина сдъвкания чипс.
— А-а, да, здравейте!
— Съжалявам, чух, че университетът е отхвърлил днес молбата ви — каза Старкман. — Беше много недалновидно от тяхна страна.
Нина се намръщи.
— Как разбрахте?
— Фондацията има приятели в университета. Д-р Уайлд, ще мина направо на въпроса. Колегите ви може да не се интересуват от вашата теория за местоположението на Атлантида, но ние със сигурност се интересуваме. Кристиан Фрост, директорът на фондацията, лично ме помоли да се свържа с вас и да разбера дали бихте желали да обсъдите това с него тази вечер.
Сърцето на Нина подскочи. Кристиан Фрост? Не можеше да си спомни точно мястото му в списъка на най-богатите в света мъже, но определено беше в топ двайсет. Тя се насили да остане спокойна.