Внезапен шум я накара да подскочи. Не беше бомба, беше изстрел!
Далечен грохот на автоматични оръжия. Далечен… но се приближаваше.
Какво ставаше? Тя изтича по стъпалата и се притисна към стената, вслушвайки се. Още изстрели… и сякаш гръм от експлозия. Граната ли беше? Миг по-късно последва и втори.
Под свода на пещерата светнаха червени светлини. Сигнални ракети. Тя отново се качи горе, за да погледне над стената.
Група хора — Куобрас и приближените му — макар и по-малко на брой от преди, — тичаха към нея, стреляха бясно към по-голям въоръжен отряд, разположен в околните сгради. Пламъците облизваха дулата. Един от бягащите мъже падна.
Чуха се и други оръжия, по-дълбок грохот, последван от експлозии пред Куобрас и екипа му. Нападателите им явно използваха гранатомети! Във всички посоки летяха отломки. Нина приклекна и се сви.
Куобрас се опитваше да стигне до бомбата, но пътят му беше отрязан.
Нападателите разполагаха с много по-голяма огнева мощ от членовете на Братството. Ослепително избухване на светлини и пронизителни гърмежи. В цялата пещера се носеха викове и писъци.
Тя чу гласа на Старкман над глъчката.
— Спрете стрелбата! Спрете стрелбата! — Постепенно шумът на оръжия утихна.
Те бяха обкръжени!
Нина чу други хора, които настъпваха към храма.
— Хей! — извика тя и се затича по стъпалата, като вземаше по две наведнъж. — Хей! Аз съм вътре! Чувате ли ме? Измъкнете ме оттук!
Още гласове, след което със силно издрънчаване една абордажна кука прелетя над стената и въжето се залюля, сякаш някой се катереше по него.
Най-отгоре на стената се появи лъч светлина и зад него се мерна познато лице. Бръсната глава, усмивка с разстояние между предните зъби… и точно сега най-красивата гледка, която тя някога бе виждала в живота си.
— Здрасти, док. — Чейс й се хилеше с неприкрито възхищение. — Липсвах ли ти?
25.
— Добре ли си? — попита я Чейс, когато я спусна от златната стена.
— Добре съм. И се радвам, че ти също си добре… мислех, че си мъртъв!
— Нужно е много повече от един потъващ кораб, за да ме убие. — Погледът му внезапно потъмня.
— Какво има? — попита Нина, боейки се от най-лошото.
Мускулите на челюстите му се стегнаха, преди да отговори:
— Хюго не успя.
— О… — Тя докосна ръката му. — Толкова съжалявам…
— Да. — Той помълча известно време, след това тръсна глава. — Кари обаче е добре. И е на път за насам.
— Кари е тук? — попита Нина развълнувано.
— Да, казах й да не се показва, докато стрелбата не спре.
Нина огледа сцената, обляна в светлина от прожектори и факли. Осемте оцелели от групата на Куобрас — включително самият Куобрас, Старкман и Филби — бяха коленичили с ръце на тила, заобиколени от дузина въоръжени мъже в черни защитни облекла. Още поне десетина други патрулираха наоколо. Тя не разпозна никого от тях.
— Кои са тези хора с теб?
— Охраната на Фрост; работят при Шенк в Равнсфйорд. Военни подкрепления, повечето от тях не са на нивото на спец частите, но са достатъчно добри. Единственото, което можех да осигуря толкова бързо. Не знаех колко време имам, така че гледах да е колкото се може по-бързо.
— Не се шегувай. — Тя посочи бомбата, мръснозелен цилиндър с размерите и формата на нагревател за вода. — Това нещо е нагласено да се взриви.
— Знам. Спряхме таймера пет минути преди…
— Пет минути? — Нина изтръпна при мисълта за това колко близко е била до смъртта. — Надявам се, че сте го изключили.
— Само е прекъснат. Не се притеснявай — добави Чейс, виждайки тревожния й поглед.
— Как ме намери?
— Получих пощенската ти картичка, тъй да се каже. Добре е, че си спомних името на онова село. Ако не го бях направил, щяха да ни смачкат. Тибет е велико място.
— Открил си ме толкова бързо? — Нина си беше помислила, че нишката, която бе дала на Матюс едва ли ще доведе до успех, но се боеше, че повече подробности биха спечелили на капитана, а и на самата нея, мигновена смъртна присъда. — Така и нямах възможност да ти кажа какво гласят последните надписи от Атлантида — как атлантите са отплавали нагоре по Ганг до Хималаите, как са открили Златния връх, всичко това.
— Нямаше нужда. Бащата на Кари използва връзките си с китайското правителство да ни вкара в страната и ние отидохме право в Ксълаодънг с хеликоптери. Оказа се, че хората там помнят последния път, когато някакви западняци дошли да търсят една от техните местни легенди. Показаха ни пътя и долетяхме до тук. Разбрахме, че сме открили правилното място, когато забелязахме хеликоптерите на Куобрас. Които, между другото, са превърнати сега в малки пушещи парченца. — Чейс погледна към пленниците и се намръщи: — Жалко, че тези мръсници не бяха вътре. Щяха добре да си платят за Хюго.