— Какво ще правим с тях?
— Нямам представа. Фрост ще решава, предполагам…
— Нина!
Нина се обърна и видя Кари да тича към нея, облечена изцяло в бяло, русата й коса се вееше над пухкавата кожена яка. Тя заобиколи пленниците и прегърна Нина.
— Боже, ти си жива! Добре ли си?
— Да, добре съм, добре съм! — отвърна Нина. — И се радвам, че ти също си добре. Когато Куобрас потопи „Ивънър“ си помислих, че никога няма да те видя отново.
— Без малко да стане точно така. — Кари я прегърна силно още веднъж и я пусна. — Нямаше да го направя без Еди.
— Не го ли наричаш вече „мистър Чейс“? — попита Нина закачливо.
Кари се усмихна.
— Мисля, че отношенията работодател — служител се променят, когато някой ти спаси шест пъти живота.
— Да, мисля, че по-късно можеш да ми благодариш като направим тройка — ухили се Чейс.
Кари палаво завъртя очи.
— Виждам, че нещата не са се променили. — Нина ги наблюдаваше уморено. — Но, Кари, ще повярваш ли какво открихме?
— Какво откри ти — поправи я Кари. Тя се обърна и даде някаква заповед на норвежки на един от облечените в черно командоси; той запали една факла, осветявайки сградите в неестествена червена светлина. — Претворяване на цитаделата на Атлантида, почти незасегната…
Чейс погледна рухналите останки на една от постройките.
— Ами, да… Съжалявам, че се наложи.
Нина го потупа по ръката.
— Като се имат предвид обстоятелствата, прощавам ти.
— И още едно копие на Храма на Посейдон, също така — продължи Кари. — Невероятно е.
— Не толкова невероятно, колкото това тук. — Нина посочи много по-малкия храм в златната стена.
— Това Храмът на Клейто ли е? — попита Кари.
Нина кимна.
— Само че е бил използван като мавзолей. И знаеш ли кой е вътре? Последните цар и царица на Атлантида!
Възхищението отне способността на Кари да говори.
— Сигурна ли си? — успя да изрече тя най-накрая. — Искаш да кажеш, че тук са истинските им тела?
— Ами… не погледнах, но поне така пише на саркофага…
— Покажи ми — произнесе Кари; гласът й бе станал по-дълбок и властен. Нина се огледа и се сепна, когато видя Кристиан Фрост, облечен в бяло, да идва към нея. Той изгледа Куобрас и останалите пленници, преди да ги отмине, придружаван от мускулест мъж, в когото Нина разпозна Йозеф Шенк, и един висок, с квадратна челюст млад русокос мъж с военна подстрижка.
— Татко. — Тонът на Кари мигновено се промени и се изпълни с уважение. Нина вдигна вежди. Както изглежда, Кристиан Фрост не оставяше нищо на случайността.
Фрост посочи Храма на Клейто:
— Той вътре ли е?
— Да — отвърна Нина, — но няма как да се влезе, ще трябва да прескочите…
Фрост даде знак. Русият мъж свали раницата му, дръпна ципа и извади електрически трион. След което се приближи до стената, опипа я с пръсти, сякаш търсеше пролука, сложи си предпазни очила и започна да реже. Чу се пронизителен звук, когато острието проряза златото.
— Ами, това също ще свърши работа — произнесе Нина шокирана, — но какво ще правим по отношение съхранението на обекта? Трябва да се опитаме да запазим мястото незасегнато, доколкото е възможно.
— Засега главната ми грижа е да получа онова, за което съм дошъл — каза Фрост. — Колко време ще отнеме разрязването?
— Десетина минути — отвърна русокосият.
— Достатъчно, за да се погрижа и за останалото. — Фрост свали ръкавиците си, бавно плесна с тях по дланта си и се завъртя. — Джовани. Най-сетне се срещнахме.
— Ще ме извиниш ли, ако не се ръкувам — озъби му се Куобрас.
Фрост се приближи до него, кръгът от заобиколилите ги гардове се разкъса и го пропусна да мине.
— Какво да правим с вас? Толкова по-лесно щеше да е ако бяхте застреляни по време на стрелбата, а сега…
— Прави каквото искаш. Но не се надявай да осуетиш плановете на Братството. Каквото и да правиш, те ще се опълчат срещу теб.