Фрост се разсмя.
— Не. Няма. Не и след като взема онова, което е в храма. — Той погледна за миг към мавзолея. — Знаеш, че почти се изкушавах да те пусна. За да осъзнаеш в пълна степен как ти и организацията ти сте се провалили. Всичко, за което сте се борили, за което сте убивали… е било за нищо.
Устните на Куобрас се извиха подигравателно.
— Мислиш, че като ме убиеш това ще е краят на Братството? Много самонадеяно.
— Ти май наистина не схващаш какво става, а? — Фрост отново се засмя. — Предполагам, че съм се притеснявал повече за агентите ти, отколкото е било нужно.
— Прави каквото искаш с мен — изръмжа Куобрас.
— Няма да правя нищо — каза Фрост. — Мисля, че д-р Уайлд ще има тази чест.
— Какво? — ахна Нина.
Фрост отиде до нея, гласът му се снижи до кадифено мъркане.
— Д-р Уайлд… Нина. Този човек е убил родителите ви. И трябва да си плати за онова, което е извършил. Правосъдието трябва да възтържествува.
— Единственият престъпник тук си ти, Фрост! — извика Куобрас. Един от гардовете го ритна в гърдите и той остана със зяпнала уста.
— Да, но… — Нина погледна Куобрас. — Не би ли трябвало да го осъдят за стореното?
— Кой да го осъди? Този мъж е над закона. Убивал е безнаказано в продължение на десетилетия по цял свят. — Фрост разкопча якето си и бръкна вътре. — Единственото правосъдие, което той заслужава, е онова, което той е раздавал. — Фрост извади пистолет и го притисна в дланта на Нина. — За всичките престъпления, които е извършил, за всичко, което е направил, за да ви нарани… знаете какво трябва да направите.
Нина погледна оръжието невярващо, после вдигна очи към Фрост. По лицето му не се четеше нищо, освен сериозност.
— Почакайте за минутка — каза Чейс. — Искам този мръсник да е мъртъв точно толкова, колкото и вие, но чак пък съкратена екзекуция? Това не е правосъдие, това е убийство. И не можете да карате Нина да стане убиец!
— Моля ви, не се месете, господин Чейс — произнесе Фрост почти презрително. — Това е решение, което единствено д-р Уайлд може да вземе.
— Кари! — Чейс погледна към нея за подкрепа. Тя изглеждаше измъчена, местеше поглед между баща си, Нина и Чейс…
— Ами… татко знае най-добре — произнесе тя накрая, сякаш не напълно сигурна в думите си.
Фрост сложи ръка върху ръката на Нина и понижи гласа си почти до шепот:
— От вас зависи, Нина. Знаете какво е направил, знаете, че трябва да си плати. — Той притисна пръстите й към пистолета. — Убил е родителите ви, Нина. Станало е тук, в тази планина. Трябва да вземете от него онова, което той ви е отнел. Направете го.
Очите на Нина се изпълниха със сълзи. Устните й бяха свити, челюстта й трепереше; погледът й се плъзна към коленичилия Куобрас.
— Далече… — започна Кари, но погледът на баща й я накара да млъкне. Тя пусна Нина и се дръпна.
Нина направи една крачка напред със стегнати мускули. Пистолетът в ръката й беше студен и тежеше. Куобрас я гледаше, изражението му не издаваше нито страх, нито гняв, а единствено хладно презрение.
Изгарящата болка в сърцето й се промени и прие форма. Омраза.
— Нина! — извика зад гърба й Чейс, но тя едва го чу.
Вдигна оръжието и го насочи към гърдите на Куобрас, след което, вече по-решително, към лицето му. Старкман се стегна, но остана неподвижен, само очите му я следяха.
Куобрас беше заковал очи в нея. Мъжът, който се беше опитал да убие нея и приятелите й. Който беше убил приятелите й, Кастил и екипажа на „Нереида“.
Който бе убил родителите й, семейството й, хората, които тя обичаше…
Сълзите замъглиха зрението й. Тя примига и те се затъркаляха по бузите й студени. Куобрас отново изплува на фокус, продължаваше да я гледа ледено.
Пръстите й натиснаха спусъка. Ударникът се изтегли бавно назад, едно съвсем леко натискане бе достатъчно, за да гръмне…
И тогава спря.
С пълни със сълзи очи Нина отстъпи и свали пистолета.
— Не знам коя мислите, че съм — прошепна тя, — но грешите. Моята ДНК не влияе на това коя съм, нито на това какво правя. Исках да го знаете. — Тя внимателно отпусна пръста си от спусъка, който се върна на първоначалната си позиция, а тя се приближи до Фрост: — Не мога да го убия. Не искам.
За нейна изненада тонът на Фрост беше мек.