— Разбира се, че не можете! — възкликна той, вземайки оръжието от ръцете й. — Не съм си мислил, че ще можете. Той дори не е зареден.
— Какво… — ахна Нина. — Да не би да сте ме проверявали?
— Съжалявам. Но исках да съм сигурен какъв точно човек сте.
Кари бързо отиде при нея и зае почти отбранителна поза между нея и баща си.
— Нямаше право да постъпваш така с нея! Как можа? Ти не се доверяваш на преценката ми!
— Съжалявам — повтори баща й. — Както казах — исках да съм сигурен.
Свистенето на триона рязко секна. Миг по-късно се чу силен удар, когато отрязаният от стената участък падна на земята.
Фрост заповяда на подчинените си да следят пленниците, преди да отиде до стената и да погледне през направения отвор. Той взе прожектора от русия мъж и се провря през дупката, обръщайки се към Нина и Кари:
— Хайде!
Двете жени размениха бързи погледи и се провряха след него. Чейс ги последва неканен, което предизвика раздразненото мърморене на Фрост.
Фрост бързо изкачи стъпалата към храма и след малко Нина го видя да изследва повърхността на саркофага, очевидно търсейки пролука.
— Помогнете ми с това тук — нареди той. Шенк вдигна един лост, а Чейс се присъедини към него.
Тримата мъже се напрегнаха. Капакът леко се помести.
— Хайде, негоднико! — изръмжа Чейс. — Едно, две, три!
Те отново се напънаха — и този път капакът се отмести достатъчно, за да го плъзнат встрани. Още един напън и вътрешността на ковчега се разкри; трети — и каменната плоча се разби върху пода на храма на две половини. Нина примига.
Фрост взе прожектора си и се наведе нетърпеливо над ръба на саркофага.
— Мили боже, погледнете това!
Нина и Кари се приближиха. Нина усети страх при вида на гледката: в нея се взираше самото лице на смъртта като от кошмар. Тялото в саркофага, запечатано вътре в продължение на хиляди години, бе почерняло и съсухрено, а останките от отдавна разложените устни — изкривени в злобно презрение около стърчащите зъби.
— Здрасти — прошепна Чейс и се ухили. Нина го сръчка с лакът.
Фрост огледа трупа внимателно.
— Последният цар на атлантите… — Той извади една торбичка от якето си и взе от нея подобна на конец сонда, която пъхна в сбръчканата кожа. — Отворете и другия саркофаг, живо — нареди той на Шенк и Чейс.
— Защо е това бързане? — попита Чейс. — Няма да избягат никъде.
— Просто го направете — сопна се Фрост. Той прехвърли сондата в другата си ръка, взе скалпел от торбичката и се наведе над мъртвото лице на атлантския владетел като хирург за операция.
— Какво правите? — попита Нина разтревожено. — Това няма нищо общо със стандартната практика.
— Трябва ми ДНК проба — отвърна Фрост, сякаш това обясняваше всичко. Лекото стържене на скалпела, прорязващ мумифицираната плът, бе заглушено от хрущенето на камък, когато Чейс и Шенк повдигнаха капака на втория саркофаг.
— Но наистина… ние би трябвало… — сви се Нина отново при разбиването на втория капак на пода. Тя отиде да погледне, докато Фрост се занимаваше с първата мумия.
Царица Калея не беше в по-добро състояние от съпруга си, само дрипавите останки от одеждите й подсказваха, че тялото принадлежи на жена.
— Същинска Камила Паркър Боулс! — възкликна весело Чейс.
— Ще млъкнеш ли? — изсъска му Нина.
— Кари — обади се Фрост, без да вдига поглед от заниманието си. — Мисля, че ще е по-безопасно, ако заведеш Нина в хеликоптера.
Кари изглеждаше объркана.
— По-безопасно? Сигурна съм, че Куобрас и останалите са под контрол.
— Искам да съм сигурен. Хайде, Кари.
— Но тук има още толкова неща, които трябва да се свършат. Още дори не сме започнали да изследваме другите храмове — възрази Нина.
— Когато обектът е в безопасност, ще можем да се върнем по всяко време. Това е рискована мисия, а не археологическа експедиция — не разполагаме с необходимата екипировка.
— Освен хирургическите ви инструменти, както изглежда…
Фрост я фиксира с твърд поглед.
— Не съм готов да споря по въпроса. Кари, ти ми каза, че нейната сигурност е била най-голямата ти грижа. Увери се, че тя ще е в безопасност, като я върнеш обратно в хеликоптера. Тръгвайте.
Кари като че ли искаше да възрази, но след това кимна.
— Да, татко. Хайде, Нина.