— Ами Куобрас? — попита Нина колебливо.
— Ще върнем него и хората му на китайското правителство. — Фрост затвори контейнера с пробите, които бе взел, и се приближи до втория саркофаг. — Извършил е престъпление на тяхна територия, така че могат да го предадат на съд.
— Може да е трудно да се докаже след толкова време — обади се Чейс. — Освен това, доколкото си спомням, казахте, че той бил над закона.
— Имам известно влияние в Китай. — Фрост погледна Кари и Нина. — Моля ви, идете в хеликоптера. Ще се погрижа за нещата тук.
— Добре… — каза Кари неохотно и хвана Нина за ръката. Още по-неохотно Нина се остави да бъде изведена от храма. Чейс й махна с ръка и тя му отвърна.
— Той е прав — каза Кари. — По-сигурно е, поне докато не обезопасим обекта.
— Не звучиш особено убедително — изгледа я Нина.
— Аз… разочарована съм — призна тя. — Исках да изследвам това място точно толкова, колкото и ти. Но… — Тя погледна облечените в черно гардове около пленниците. — Татко е прав, там не е безопасно.
Тя каза на двама от хората на баща си да ги придружат обратно до хеликоптера и малобройната група закрачи към изхода на голямата пещера.
— Вече го имам. — Фрост затвори втория пластмасов контейнер и го сложи до другия в торбичката си. После я мушна във вътрешния джоб на якето си. — Това е всичко, за което дойдох.
— Мислех, че сте дошъл да спасите Нина? — произнесе остро Чейс. Фрост тръгна да излиза, без да му обръща внимание. Шенк го последва. Чейс поклати глава, после тръгна след тях, вземайки по две стъпала наведнъж.
Той се изкатери до дупката и огледа сцената. Нина и Кари бяха тръгнали, но Куобрас и оцелелите му помощници продължаваха да стоят на колене, заобиколени от гардове. Фрост и Шенк разговаряха тихо.
Той реши отново да провери бомбата. Таймерът й бе прекъснат точно пет минути преди детонацията.
— Не трябва ли да обезвредим това нещо? — извика той след Фрост.
— За момента така е добре, господин Чейс — отвърна Фрост, преди да възобнови прекъснатия си тих разговор.
Чейс сви рамене и се приближи до пленниците. Застана до Старкман, който бе вдигнал ръце зад главата си.
— Е, Джейсън. Сега вече можем да си поговорим. Може би ще ми кажеш защо предаде приятелите си и се присъедини към този мръсник? — Той посочи с палец към Куобрас.
— Защото е добър човек, Еди — каза Старкман, окото му блестеше на светлината на факлите.
— Убиването на невинни хора, разрушаването на сгради, потопяването на кораби… да, звучи съвсем по самарянски.
— Става въпрос за по-висше благо, повярвай ми. Познаваш ме…
— Познавах те — прекъсна го Чейс. — Мислех си, че те познавам. И какво излезе? Вече нямам никаква шибана представа какво се върти в главата ти.
— Би трябвало да разбираш, че не бих поел работа, ако не вярвах в онова, което правя. Това поне не се е променило през всичките години, откакто се знаем. И продължава да е така.
— Значи вярваш в онова, което правиш. — Чейс се насили да приеме думите му. Тексасецът беше винаги верен на принципите си. — Което не означава, че е правилно.
— Има неща, с които не се гордея, разбира се. Но алтернативата е по-лоша. Да оставя приятелчето ти Фрост да получи каквото иска.
— Вече получих каквото искам, господин Старкман — сряза го Фрост.
— И защо го искахте? — попита Куобрас предизвикателно. — Намерихте последния стожер на Атлантида, взехте атлантска ДНК проба. Но с каква цел?
Фрост го изгледа с полуусмивка.
— Почти се изкушавах да ви оставя да умрете, без да научите истината. Но… — Усмивката му изчезна, изражението му стана каменно. — Възнамеряваме да направим света отново такъв, какъвто би трябвало да бъде. С управляващ елит от чистокръвни атланти и очистен от негодния човешки боклук.
Неверието на Куобрас се замени от ужас.
— Господи… вие сте дори по-луд, отколкото съм си мислил. Не сте искали чиста ДНК проба, за да идентифицирате останалите от вашия вид — искали сте я, за да можете да се имунизирате! Онази ваша лаборатория… използвате я за създаване на биооръжие!
— Чакайте, чакайте — каза Чейс разтревожено, застанал между двамата мъже. — Биооръжие! Истина ли е?
— Не ви засяга, господин Чейс — отвърна Фрост, без да сваля очи от Куобрас. — Но сега, Джовани, сега, когато знаеш истината, знаеш и това, че Братството се провали… играта свърши.