Той извади пистолета си и стреля.
Беше излъгал Нина. Пистолетът се оказа зареден.
Изстрелът отекна, повторен от околните сгради, докато Куобрас падаше с пробита глава. Филби извика, опита се да се дръпне настрани, но един от гардовете го върна с ритник обратно.
— Исусе! — зяпна Чейс ужасен.
— Вдигнете го — заповяда Фрост на един от екипа си, сочейки Филби. Професорът изкрещя от ужас, докато го изправяха на крака. — Затваряй си устата — озъби му се Фрост. Ще те вземем с нас. Отдалечете го от другите.
Филби беше изблъскан, а гардовете отговориха на кимането на Шенк като вдигнаха оръжията си и се прицелиха.
— Почакайте, спрете — извика Чейс и застана между Старкман и най-близкия гард. — Какво правите, по дяволите? Не можете просто да ги екзекутирате!
— Всъщност, господин Чейс — обади се Фрост, — мога. Сега, когато имам онова, за което дойдох… — Изражението му стана още по-каменно. — Прекратявам договора ви за работа. — Той излая някаква заповед на норвежки и Чейс видя оръжията да се насочват към него.
— Какви са тези глупости, шефе? — попита той, но все пак вдигна ръце. Шенк взе неговия „Уилди“ и го блъсна в кръга при останалите пленници.
— Това е краят — произнесе Фрост и погледна към Шенк. — Рестартирай таймера!
— Остават само пет минути — отговори Шенк. — Ще ни стигне ли времето да се махнем оттук?
— Ще ни стигне, ако тичаме.
— Чакайте — намеси се Чейс, — след всичко, през което минахте, за да намерите това място… се каните да го вдигнете във въздуха?
Фрост сви рамене.
— Вече не ми трябва. Тези ДНК проби струват повече от всяко антично съкровище. Стартирай таймера — нареди той отново на Шенк. Немецът кимна и отиде да изпълни нареждането.
— Казах ти — промърмори Старкман на Чейс.
— Значи ще ни оставите тук с бомбата? — Чейс гледаше невярващо.
Фрост изсумтя презрително.
— Не, ще ви убия, за да не можете да спрете часовника. Готови!
Всеки от групата бе мишена. Чейс видя, че поне две от дулата сочеха към него.
По дяволите!
Нуждаеше се от план, и то бързо. Но не разполагаше с оръжие, никой нямаше да… Освен…
Той отстъпи, сякаш се свива от страх пред дулата, блъскайки се в коленичилия Старкман.
— Джейсън? Нуждаем се от проблясък на вдъхновение…
Старкман промени позата си зад него, вдигна ръце, бутайки го странично.
Той протегна малкия си пръст и дръпна.
Фрост си пое дъх, за да издаде заповеди за стрелба…
Старкман измъкна една от зашеметяващите гранати от колана на Чейс, халката още висеше от пръста му. Двамата затиснаха ушите си с ръце, когато тъмният метален цилиндър направи дъга и падна на пода зад тях…
Издрънчаването му върху камъка привлече вниманието на хората на Фрост и очите им неволно се насочиха нататък…
Заслепяващата светлина от запаления алуминиев прах и калиев перхлорат бе последвана секунда по-късно от оглушителен трясък при избухването на гранатата. Въпреки че зарядът бе само частица от взривната сила на смъртоносна лимонка, все пак бе достатъчен да събори двама от най-близките гардове.
— Хайде! — извика Чейс.
Годините тренировка и опитът му казаха всичко, което трябваше да знае, за част от секундата. Мъжете, наобиколили пленниците, включително Фрост, бяха изненадани от взрива и мигаха объркано, но останалите, които се намираха на по-голямо разстояние, бързо се окопитиха и реагираха.
Чейс заби юмрук в лицето на най-близкия гард и почувства как носът му се сплесква от удара. Зад него Старкман се изправи на крака и уцели гърлото на друг от пазачите им.
Чейс измъкна оръжието от ръцете на мъжа, когото току-що бе ударил и го завъртя. Последва откос от компактната цев. Уникалните 4.6 мм патрони на МР-7 бяха специално замислени да пронизват бронежилетка. От близко разстояние разкъсваха всичко, през което минат.
Той повали четирима от групата на Фрост. Те паднаха и от надупчените им бронежилетки бликнаха струи кръв.
Зад гърба си чу пукот — Старкман беше открил стрелба по гардовете от другата страна на кръга. Трима от мъжете се свлякоха и кордонът беше разкъсан.
Двама от пленниците бяха успели да закрият ушите си, откъсвайки се от пазачите. Останалите бяха толкова замаяни, колкото и хората на Фрост.
Нямаше какво да направи за тях. Индивидуалното спасение бе всичко, на което можеше да се разчита в момента.