Той видя, че Фрост се върти и държи с ръце главата си. Ако е убил Фрост, планът му щеше да свърши точно тук…
Младият рус мъж, Рукър, се появи изневиделица и дръпна Фрост на земята, когато Чейс вдигна оръжието си. Той все пак стреля, но пистолетът изщрака празен точно след два изстрела. В гърба на Рукър зейнаха дупки. Куршумите не бяха засегнали Фрост.
Останалите хора на норвежеца откриха огън…
Зад мавзолея Чейс видя Храма на Посейдон. Третият, който виждаше — първите два бяха идентични отвътре.
Той заби юмрук в лицето на един от гардовете и хукна.
— Бегом към храма! — изкрещя той.
Нямаше време да се обърне и да види кой го следва. Близо до златната стена Шенк се беше навел над бомбата. Но Чейс нямаше какво да стори, за да му попречи да рестартира таймера — зад гърба му се стреляше.
Куршумите летяха покрай него, а той тичаше като обезумял към Храма на Посейдон.
26.
Чейс заобиколи мавзолея, използвайки го за прикритие — макар и временно. Щеше да отнеме секунди, преди хората на Фрост да го обградят и да го ликвидират.
Долови зад себе си тичащи стъпки. Старкман и още двама от групата му.
Светлината от прикрепения към гърдите му прожектор танцуваше лудо по храмовите стени.
Глухи удари от блъскане на метал в метал, сякаш куршуми удряха златната стена. Някой изкрещя, нова серия бягащи стъпки, после тупване, сякаш нечие тяло пада на земята.
Не се обърна. Входът беше отпред, правоъгълник непрогледна тъмнина в стената. Старкман се движеше почти успоредно с него. Проклетникът, винаги е бил добър бегач…
Гласът на Фрост се разнесе над шума от изстрелите:
— Убий ги! Убий ги всички!
Нов откос, последван от писъци. Пленниците бяха подложени на истинско клане.
Черният правоъгълник се разшири, трепкащата светлина разкри вътрешността на тунела.
Един куршум изсвистя толкова близо, че той усети топлината му, но вече бе вътре!
— Тези мръсници! — изрева Старкман непосредствено зад него. — Избиха хората ми!
— Сякаш ти нямаше да направиш същото с неговите! — сопна му се Чейс. Първият завой бе точно пред тях…
Оранжева светлина обля тунела, когато преследвачите им стигнаха до входа и започнаха да стрелят безразборно вътре.
Ъгълът…
Чейс приклекна зад него. Старкман го следваше на крачка отзад, когато нова серия куршуми засипаха стените. Във всички посоки летяха каменни парчета. Закривайки очи да се предпази от отломките, Чейс издърпа една граната от колана си и дръпна щифта; металната пластина изсвистя освободена.
Той тихо преброи до три, след това запрати гранатата зад ъгъла към приближаващите се стъпки.
Дум!!!
Шрапнелите изпълниха въздуха като рояк побеснели пчели в същия момент, когато Чейс се хвърли на земята, дръпвайки Старкман със себе си. Грохотът от експлозията заглъхна далеч. Бягащите стъпки бяха спрели.
Старкман се надигна и взе пистолета си.
— Благодаря.
— Не бързай да ми благодариш — изръмжа Чейс. — Още не съм решил дали да те оставя жив.
— Оръжието е в мен — посочи Старкман.
— Но аз съм единственият, който знае как се излиза от този храм. Хайде! — Чейс стана и го дръпна. — Разполагаме с пет минути, преди цялото това място да се превърне в пепел!
— Бомбата! — предупреди Шенк. — Дезактивирах предпазителите — сега няма начин да се спре!
— Ако искаш да останеш жив, хуквай! — изкрещя Фрост на Филби и се втурна към входа на пещерата. Обхванат от ужас, Джонатан Филби затича след него.
Надолу по тунела, после завой… и влизане в залата, в която се намираше Предизвикателството на Силата. Дървените дръжки над каменната пейка се бяха превърнали отдавна в прах, но…
— По дяволите — изруга Чейс, когато видя, че заострените вертикални пилони, макар и потънали в ръжда, продължаваха да препречват прохода точно така, както в Бразилия.
— Мислех си, че досега са изгнили!
— Какво е това? — попита Старкман.
— Трън в задника! — Той взе последната си ракета и отиде до стената на тесния проход. — Задръж!
Ракетата издрънча в каменния под, избухвайки на средата на прохода. Ударната вълна разби корозиралите метални пръчки на парчета и изпълни въздуха с виелица от метални прашинки.