Напред стърчаха само няколко пилона.
— Добре! Последвай ме вътре, на три, колкото можеш по-бързо!
— Какво ще стане, ако не го направя?
— Умираш! Едно, две, три!
Чейс хукна по коридора, като се движеше на зигзаг между останалите основи на пилоните. Една погрешна стъпка — и някой остър ръждясал връх можеше да се забие дълбоко в крака му, въпреки че тетанусът бе последното, което грозеше в момента живота му.
— Бъди готов за…
Тряс!
Каменната плоча под краката му се премести.
Последната част от древния механизъм бе все още цяла. Със стържещ стон блоковете на тавана започнаха да се спускат и прахът от зейналите помежду им дупки се посипа отгоре.
— Какво е това, по дяволите? — изкрещя Старкман.
— Клопка! Трябва да стигнем до края, преди да ни смачка!
Той приклекна, за да избегне подобните на сталактит останки от пилона, откачайки прожектора от бронираната си жилетка. На пейката нямаше никой, който да следи напредването им, а таванът се спускаше надолу по-бързо, отколкото онзи в Бразилия. Трябваше да го изпреварят.
Краят на прохода отстоеше само на крачка, но последните два пилона бяха непокътнати, а разстоянието между тях — достатъчно тясно да се закачи в шиповете. Той ритна силно, насочвайки пета към най-близкия прът. Успя да го строши на две и горната половина падна от дупката в тавана и се заби в крака му.
Време за болка обаче нямаше — таванът продължаваше да се спуска неумолимо.
Той махна последния пилон и обиколи с лъча на фенера си наоколо, опитвайки се да намери лоста или ключа, или каквото и друго да беше, което трябваше да натисне.
— Чейс! — извика Старкман зад него. — Помогни ми!
Като по-висок, Старкман бе принуден да стои приведен заради смъкнатия таван — и празният му кобур се бе заклещил на един от счупените пилони.
Но ако Чейс се върнеше да го освободи, таванът след секунди щеше да ги размаже и двамата.
— Еди!
Чейс не му обърна внимание, а трескаво продължи да търси по стената…
Ето тук! Тъмната ниша в камъка.
Той пъхна юмрука си в квадратния отвор и разпери пръсти.
Нищо, освен сухи, счупени отломки.
Таванът с грохот се свлече още стъпка надолу и го застави да се смъкне на колене. Още няколко секунди и последният блок щеше да достигне дупката в стената и да премаже ръката му, а после и останалата част от него…
Механизмът сигурно беше направен от нещо по-здраво от дърво, иначе щеше да е изгнил досега.
Чейс провря още по-дълбоко ръката си, забивайки пръсти.
Дървени парчета, студен камък… метал!
Парче от някакъв лост, част от ключ… нямаше значение какво е. Стисна го с цялата си сила и дръпна.
То се премести. Съвсем малко, но все пак достатъчно. Нещо вътре в стената се откачи с глухо дрънчене и таванът спря движението си надолу.
Около Чейс се посипа прах и той побърза да измъкне ръката си от дупката; дланта му кървеше. Ръбовете на металното пънче бяха толкова остри, колкото и ръждясалите пилони.
Насочи прожектора, търсейки мястото, на което в бразилския храм се намираше изходът. Между два от блоковете се появи нова пролука. Натисна с крак и камъкът се помести.
— Ще помогнеш ли малко? — произнесе приглушен глас.
Старкман стоеше в изключително неудобна поза, извит около счупения метален прът. Таванът се намираше на по-малко от деветдесет сантиметра над пода. Какъвто и механизъм да бе отместил каменните блокове в Бразилия, тук очевидно не действаше.
Чейс протегна здравата си ръка към Старкман, после отстъпи назад и дръпна. В продължение на няколко секунди изглеждаше, че Старкман е заклещен… но прътът се прекърши с остро изщракване, като запокити американеца напред по очи.
— Благодаря — каза той и запълзя. Чейс изрита разместения блок настрани.
— Имаме да преминем през още два такива — предупреди той, изпълзя през дупката и се изправи в прохода оттатък.
Старкман го последва бързо.
— Колко минути остават до взрива?
— Три и половина! Хайде!
— Достатъчно ли е? — Старкман вече тичаше след него.
— Трябва да е достатъчно.
Проходът следваше същия маршрут, който той си спомняше от Бразилия. Все още имаше шанс да се спасят.
Малък, но го имаше.
Ехото от стъпките им се промени, тунелът напред се отвори. Предизвикателството на Сръчността.