Бомбата експлодира.
Взривът мина през пещерата със земетръсна сила. Храмовете падаха един след друг, ударната вълна помете дворците. А отзад се носеше гигантско огнено кълбо, стихия, която изсушаваше и топеше всичко, до което се докоснеше.
Дори античните стени на Храма на Посейдон не бяха в състояние да устоят на огромната мощ на съвременното оръжие. Каменни блокове, тежащи цели тонове, се превърнаха в прах само за едно мигване на окото.
Самата пещера отстъпи бързо пред опустошението. Милиони тонове камъни се сринаха при рухването на тавана, заличавайки цитаделата.
Чейс усети приближаването на ударната вълна като експресен влак, въздушната струя мина през олтарната зала преди самата детонация.
„Скривалището на жреца“ се намираше само на крачка…
Той хлътна в него. Нямаше време да се тревожи дали е блокирано, така и така щеше да е мъртъв след няколко секунди. За разлика от вертикалната шахта в Бразилия, тази бе наклонена, стръмен склон под почти шейсет градуса. Старкман стоеше точно зад него, когато той се спусна надолу.
Вятърът се усили до буря…
Пилотите на хеликоптерите бяха получили радиосъобщение да подготвят машините за бързо излитане. Сега Нина и Кари гледаха ужасени как Фрост и половината от хората му се измъкват от пещерата и препускат през снега към вертолетите.
— О, боже! — извика Кари, когато баща й и Шенк нахълтаха в кабината. Отвън двама от групата му направо хвърлиха Филби във втория хеликоптер. — Какво се е случило?
— Тръгвай! Тръгвай! — изкрещя Фрост на пилота. — Куобрас избяга, включи таймера отново! Не можахме да го спрем!
— Къде е Еди? — извика Нина.
— Мъртъв е! Застреляха го!
Дъхът й спря в гърлото.
— Какво? Не! — Кари изглеждаше шокирана.
— По-бързо! Бомбата ще…
Силна струя от пушек, прах и камъчета изригна от входа на пещерата с дълбок тътен, напомнящ блъскане по огромен барабан. Нина усети детонацията в гръдния си кош.
Пилотът рязко наклони издигащия се хеликоптер на една страна, за да избегне пътя на лавината, която ги връхлиташе. Не лавина от сняг, а от камъни, вдигнати от взрива.
Вторият хеликоптер последва примера им. Летящите камъни удряха по корпуса като градушка, докато лавината помиташе всичко по пътя си, превръщайки доскорошната скална площадка в огромен облак прах.
Лунната пътека бе изчезнала завинаги, пътят към последния стожер на Атлантида бе заличен.
Нина притисна ръце към прозореца, вперила очи в разрушенията под тях. Надолу се търкаляха камъни. Златният връх от тибетската легенда бе разтърсен до самата си сърцевина.
И всичко, скрито в него, бе изчезнало…
— Еди… — прошепна тя. Да го изгуби веднъж бе достатъчно лошо. Но втори път бе прекалено много. Очите й се напълниха със сълзи.
Чейс извика, когато въздушната вълна ги връхлетя и прах, пясък и камъчета се забиха в кожата му. Шумът бе невъобразим, ревящ тътен разтърси всяка кост и всеки орган в тялото му, когато бе пометен безпомощен в шахтата.
Светлина в тунела, увеличаващ се блясък…
Не дневна светлина имаше отпред — отзад ги гонеше огън.
И единственото, което той можеше да направи, бе да се плъзне по стръмното надолу, докато блясъкът след тях преминава от червен в оранжев и после в жълт, и се носи подире му.
Внезапно пред него се откри правоъгълник от дневна светлина, снегът, покриващ изхода, бе издухан. Чейс нямаше време да разсъждава над късмета си. Вместо това той действа по рефлекс, когато излетя от края на шахтата върху един покрит със сняг сипей, хвърляйки се странично, за да избегне езика на пламъка.
Но нямаше време дори да усети болката, защото съскащо пукане отгоре го предупреди, че по планинския склон се спуска вълна от откъртени камъни.
Камъните с размери, вариращи от свит юмрук до човешки торс, се разбиваха като гранати над него. Чейс заслони главата си, но останалата част от тялото му бе изложена на летящите парчета. Извика, едва чувайки собствения си глас през оглушителния шум.
Постепенно всичко утихна. Той се насили да се изправи на колене — около него лежаха разбити останки.
Тънкият ръб на скалното лице го бе запазил — на по-малко от трийсет сантиметра се виждаше кръгъл камък, разцепен на две от удара, който би премазал черепа му като диня, ако беше паднал върху него. В далечината се издигаха снежните върхове на Хималаите.