Гардовете пренасочиха огъня към залегналите мъже. Във въздуха се разлетяха буци пръст, когато куршумите започнаха да се забиват в земята.
Две гранати, хвърлени точно от групата, прикрила се в сградата, направиха дъга във въздуха. Те експлодираха високо над стълбището и над гардовете заваляха смъртоносни шрапнели. Всички прозорци се разтресоха при двойния взрив.
— Главният портал! — изкрещя Чейс и се втурна към входа. Старкман и останалите го последваха, като се пръснаха, за да го прикриват.
Чейс стигна до разбитата врата. На подковообразната рецепция нямаше хора, не се виждаха и цивилни.
Старкман зае позиция от другата страна на вратата. Чейс влезе във фоайето, последван от други американци. Зад рецепцията се намираше входът към покрития със стъкло таван на централния коридор; стълби, които водеха нагоре и надолу.
Отвори се врата и Чейс вдигна оръжието си. На прага се показа млада русокоса жена и замръзна при вида му.
— Здрасти — произнесе той и махна на Старкман да го пази. — Говорите ли английски?
Жената кимна, гледаше го с широко отворени очи.
— Добре. Излезте от сградата. Тук ще се стреля… — Той забеляза противопожарната аларма на близката стена. — Има ли някой друг вътре?
Тя отново кимна, прекалено изплашена, за да говори.
— Хубаво, кажете им да излязат… и тичайте, тичайте бързо! — Той счупи стъклото на противопожарната аларма с автомата си. Включиха се звънци. Чейс примига при звука — щеше да му е по-трудно да чуе, ако някой се приближава, но от друга страна колкото по-бързо напуснеха цивилните, толкова по-добре.
Защото само след пет минути нямаше да има сграда.
Той мина покрай вратата — държеше дулото насочено към тичащите навън хора, в случай че някой от тях е въоръжен — и ритна следващата врата. Охранителен пункт. Празен.
Но беше сигурен, че някъде из сградата има още охрана…
Старкман и останалите нахлуха във фоайето след излизането на цивилните.
— Ще е истинска касапница! — поклати глава той. От горния етаж наизскачаха още хора и се втурнаха по стъпалата. — Ако между тях има хора от охраната…
— Тогава стреляш! Ей, янки, помниш как се прави това, нали? — Чейс му хвърли саркастична усмивка, преди да се прикрие зад бюрото, вперил очи в стълбището и централния коридор, докато служителите бързаха да се изнесат. Учени, лаборанти…
И охранители! Блъскаха се сред тълпата, дулата на автоматите им стърчаха… Той изстреля три куршума, като умишлено се целеше високо, преди да приклекне. Хората се развикаха. Изстрелите отекнаха в лобито, скъпият мраморен плот на рецепцията се разтроши на хиляди парченца.
Още изстрели и дълбок тътен от отговора на Старкман и хората му. Още писъци; стрелбата спря. Чейс надникна иззад бюрото и с облекчение установи, че няма убити и ранени цивилни.
Той се ухили.
— Всички вън! Джейсън, вземи момчетата си и сложете още взривове на носещите колони в автомобилния паркинг — трябва да изравним това място със земята!
— Ами ти? — попита Старкман.
Чейс кимна към централния коридор.
— Фрост сигурно държи главния си коз в забранената за достъп зона — трябва да сринем склона и да се уверим, че наистина сме го запечатали вътре!
— Звучи ми добре. Ще те прикривам. Аристидис, Лайм, с мен — останалите зареждате взривовете в подземието и бързо излизате!
Чейс огледа коридора.
— Хайде! — Той изтича и останалите го последваха.
— Бързо, бързо, бързо! — викаше Старкман на тълпящите се на изхода хора. — Сега компанията е в наши ръце. — В този момент Чейс забеляза двама униформени в бронежилетки, които напредваха към тях, целейки се…
Той се хвърли настрани в мига, в който над главата му полетяха куршуми.
— По дяволите! — изруга Чейс. Цивилните продължаваха да се мъкнат безпомощно по коридора, блокирайки целта му, а гардовете не си даваха труда да предотвратяват нещастни случаи.
На няколко метра от него върху рамото на една жена зейна кървава рана и тя падна.
Нямаше избор.
Той вдигна автомата си и стреля в охранителния пункт, като се опитваше да не улучи някой от паникьосаните цивилни. Гардовете приклекнаха.
— Прикривай ме! — извика Чейс. Един мъж изтича покрай него, но той го дръпна и посочи ранената жена: — Изведи я от тук! — Ужасен, мъжът кимна, но се подчини и повлече жената по коридора.