Стрелбата зад него идваше от три оръжия, после единият презареди. Хората на Фрост можеше да го приемат като възможност да наскачат и да отговорят на огъня. Като по знак един от мъжете изскочи иззад щанда с готова картечница…
Колкото да излети назад към стената в пръски от кръв, когато Чейс изпразни магазина си в него.
Чейс приклекна, но магазинът му падна още преди той да залегне на лъскавия под.
Вторият охранител скочи.
На Чейс му бяха необходими най-малко три секунди, за да презареди…
Онзи го видя и насочи дулото към него… но един отделен изстрел в челото му от автомата на Старкман — и главата му отхвръкна назад.
Чейс зареди.
— Добър изстрел — промърмори той.
— Да, много добър — потвърди друг глас.
Чейс се завъртя.
Фрост!
Той стреля срещу фигурата от другата страна на прозрачната врата едновременно със Старкман, и върху нея се изсипа истинска огнена градушка.
Туп-туп-туп-туп…
Сплесканите куршуми падаха безсилно на пода до вратата. Армираната с алуминий стъклена броня не беше дори одраскана.
— Кучи син! — промърмори Старкман.
Фрост пристъпи напред. Гласът му излизаше от говорител.
— Господин Чейс. Трябва да призная, че съм изненадан да ви видя.
— Дължите ми заплата — каза Чейс, търсейки безуспешно начин да отвори вратата. Може би имаше как да се мине през охранителния пункт…
— Не си правете труда — рече Фрост. — Тази секция от лабораторията е изцяло запечатана. Няма как да влезете.
— Ние може и да не успеем да влезем вътре, но аз съм дяволски сигурен, че вие няма да излезете навън — обади се Старкман. Той отвори една от раниците, прикрепени за колана му и извади съдържанието й. — CL-20. Един килограм. Ще изравним това място със земята точно както вие се опитахте да сторите с нас в Тибет.
Фрост само се усмихна.
— Желая ви късмет. — Обърна се и се отдалечи.
— Фрост! — извика Чейс. — Къде е Нина?
Норвежецът спря и го изгледа.
— Д-р Уайлд е с дъщеря ми. Кари настоя да я оставя жива — надява се да я убеди да види причина и да се присъедини към нас, преди вирусът, който ще разчисти света от такива като вас, да бъде пуснат.
— И кога ще стане това?
— Щом самолетът им се издигне на трийсет хиляди стъпки. — Чейс и Старкман размениха шокирани погледи. — Да, то вече се случва. Доста закъсняхте, господин Старкман. Куобрас не успя да ме спре, както впрочем и вие. Може би искате да помислите над това, преди да умрете. Което е без значение по отношение на онова, което ще се случи през следващите двайсет и четири часа. — Той отново се усмихна. — Сбогом, господа. — След което се отдалечи. Втората серия врати хлопна решително зад него.
Старкман гневно изстреля още един откос във вратата, която си остана невредима.
— Мамка му!
— Ако има нещо, което да мразя — промърмори Чейс, — то е самодоволен мръсник.
— Мислиш, че лъже? Имам предвид, за вируса?
— Ако самолетът не е излетял, все още имаме шанс. Но ако го е направил, сме прецакани, както и останалия свят. Във всеки случай… — Той извади взрива. — Ще направим онова, за което сме дошли — ще пратим това място по дяволите.
Мерцедесът спря под масивното крило на Еърбъс А380. Огромният товарен самолет чакаше на рампата извън хангара си с изключени двигатели. Кари побутна Нина нагоре по стъпалата — двете бяха съпровождани от двама гарда.
А380 имаше три палуби; в един голям пътнически модел централният етаж, в който се влиза, би трябвало да е по-ниският от двете пътнически нива, но всичките три етажа на пещерообразната товарна версия бяха проектирани за карго контейнери. Двете жени влязоха в помещението за екипажа. Към багажното водеше една врата отзад. Нина погледна през нея. Една трета от лишеното от прозорци пространство бе пълна.
А някъде между контейнерите се намираше вирусът, който очакваше да бъде пуснат…
Към горните етажи се катереше стръмна стълба. Кари побутна Нина нататък. Но това не бе поредното огромно пространство за товари, а изненадващо луксозна кабина.
— Баща ми обзаведе частен офис — обясни Кари. Тя откопча белезниците на Нина. — Заповядай, седни.
Нина неохотно се отпусна и се огледа. От двете страни на кабината се редяха люкове, а на задната стена имаше врата, която вероятно извеждаше по-нагоре. Върху Г-образното бюро се мъдреха компютърен монитор и чифт вградени телефони.