Тя си пое неспокойно въздух.
— Нещо не е наред ли? — попита Старкман, който се беше обърнал и я гледаше.
— Аз… — Бентлито потегли и зави зад ъгъла и мъжът изчезна от полезрението й. Тя си помисли дали да каже на Старкман за предполагаемия си преследвач, но се отказа. Ако представляваше някаква заплаха, полицията беше за това — не че познаваше самия Старкман по-добре от мъжа в коженото яке. — Само си помислих, че съм видяла един познат.
Старкман кимна и отклони очи. Бентлито отново засили, после пое на запад.
Нещо я озадачи. Беше проверила в Интернет къде се намира нюйоркското седалище на фондация „Фрост“ — беше в източен Мидтаун, недалеч от Обединените нации. Дотам от апартамента й се стигаше най-лесно, ако се тръгнеше на изток, след което да се продължи по Първо авеню…
Реши да изчака, преди да повдигне въпроса. Бентлито имаше сателитна навигационна система; беше възможно да има някакви проблеми в трафика по-нататък, което означаваше, че ще е по-бързо, ако заобиколят.
Но те продължиха на запад още една пресечка, после още една…
— Къде отиваме? — попита тя с престорена безгрижност.
— Във фондация „Фрост“ — отвърна Старкман.
— Тя не е ли в Ийстсайд?
В огледалото Нина съзря блясък в очите на шофьора. Те показваха… безпокойство?
— Налага се първо малко да заобиколим.
— Докъде?
— Няма да се бавим.
— Това е… всъщност не за това се договорихме.
Двамата мъже размениха погледи.
— По дяволите! — каза Старкман с още по-силен тексаски акцент. — Надявах се да стигнем първо до там, но… — Той се обърна в седалката си, бръкна в джоба си и извади…
Оръжие!
Нина гледаше невярващо.
— Какво е това?
— На какво ви прилича? Щом сте доктор на науките, предполага се, че сте достатъчно умна.
— Но какво става? Какво искате?
Старкман протегна ръка.
— Като начало — бележките ви. — Оръжието сочеше към гърдите й. Тя вдървено подаде папката. — Никак не е добре, че не носите лаптопа. Предполагам, че ще се наложи да се отбием да го вземем след това.
— След кое? — Мълчанието и каменното му изражение я хвърлиха в ужас. — Мили боже! Каните се да ме убиете?
— Нищо лично.
— От което се предполага, че ще ми стане по-добре? — Тя се огледа отчаяно дали може да избяга.
Натисна дръжката на вратата. Тя помръдна, но съвсем леко. Заключена. Макар да знаеше, че е безсмислено, хвърли се към предната седалка и се опита да отвори другата врата. Тя също отказа.
Намираше се в капан!
Обзе я паника. Зелените й очи се разшириха от страх, тя погледна към Старкман.
По лицето му се четеше изненада, погледът му беше забит в огледалото за обратно виждане…
Бам!
Нина изхвърча напред, когато нещо се заби отзад в Бентлито. Дъхът на Старкман излезе със съсък от устата му при сблъсъка с таблото. Той ядосано се изправи и насочи оръжието си към задния прозорец. Нина изкрещя и се дръпна.
— Чейс е! — извика Старкман. — Кучи син!
— Как, по дяволите, ни е намерил? — попита шофьорът.
— Не ме интересува! Изблъскай този английски плужек от пътя и ни измъкни оттук!
Бентлито рязко се отклони. Нина се плъзна по кожената седалка и удари главата си във вратата. Над нея Старкман, размахал пистолета, следеше преследващата ги кола.
Нов удар.
Този път дойде отстрани, двутонното возило се наклони силно, металът изскърца и се усука. През прозореца Нина видя огромен черен джип.
Старкман стреля. Нина изпищя и притисна ръце върху ушите си, когато страничният прозорец се разби и се посипа градушка от блестящи парченца. Джипът отскочи назад рязко, гумите му изсвистяха. През счупения прозорец нахлу вятър.
Последваха още два изстрела от пистолета на Старкман, задното стъкло се разби и обсипа Нина със стъкълца. Клаксоните на колите свиреха бясно, но звукът бързо заглъхна зад тях, когато Бентлито ускори. Шофьорът изруга и се отклони отново, за да избегне някаква кола, изпращайки Нина в другия край на седалката.