Чейс присви очи пред облака бетонен прах, опитвайки се да определи до каква степен е пострадала подземната зона.
Но скоро нямаше да може да го направи. Установи, че откритата част от офиса на Фрост върху хълма е почти непокътната. Макар надупчена и пропукана, фасадата беше цяла — и дори прозорците бяха устояли на взрива, очевидно изработени от същото прозрачно армирано стъкло, както и вратите в преддверието на лабораторията.
Което означаваше, че Фрост и вирусът също са оцелели.
Вирусът…
— По дяволите! — Той погледна оттатък фиорда. Товарният самолет продължаваше да се търкаля към източния край на пистата. След като стигнеше там, щеше да завие и да ускори надолу по дългата бетонна ивица, да излети и да поеме успоредно на брега, където да се освободи от смъртоносния си товар.
Старкман простена наблизо. Аристидис лежеше на няколко крачки зад него с отворени мъртви очи. Чейс хукна и се наведе над американеца.
— Хайде! Вирусът е в самолета — все още можем да го спрем!
— Готви се за излитане, Еди. — Старкман изтри мръсотията от лицето си и посочи моста, който се виеше над фиорда. — Не можем да стигнем навреме.
Чейс посочи към къщата.
— Знам къде да намеря най-бързата кола…
Мониторът на бюрото оживя, хвърляйки отблясък върху разтревоженото лице на Кари.
— Госпожице Фрост — произнесе женски глас, — баща ви е на видеовръзката.
— О, слава богу! — възкликна норвежката. — Боях се, че си мъртъв!
Гласът на Фрост долетя от говорителите:
— Добре съм. Ограничената за достъп зона е почти непокътната.
— Хората на Куобрас ли бяха? Видях да скачат парашутисти.
— Бяха Старкман… и Едуард Чейс.
Кари изглеждаше смаяна.
— Какво? Но ти каза, че Куобрас го е…
— Еди! — Нина скочи и изтича до бюрото. — Искате да кажете, че е жив? Какво е станало, той добре ли е?
— Може би ще напомниш на д-р Уайлд, че не си помага в никакъв случай като звучи толкова щастлива от този факт — произнесе Фрост кисело. — Чейс работеше със Старкман против нас.
Кари се намръщи срещу екрана.
— Излъгал си ме! Ако си знаел, че не е мъртъв…
— Това е без значение — прекъсна я Фрост. — Важното е, че не успяха. В ограничената за достъп зона продължават да се отглеждат вирусни култури, а Шенк изпрати охранителни отряди да се уверят, че онези двамата няма да преминат моста и да атакуват самолета ви. Според мен Чейс и Старкман вече са мъртви — или скоро ще са мъртви.
— Хубави возила — каза Старкман впечатлен. Двамата с Чейс стояха в гаража зад къщата пред колекцията на Кари от автомобили и мотоциклети. — Кое е най-бързото? Ламборгини? Макларън?
Чейс отвори чекмеджето с ключовете на колите.
— Не, трябва ни кабрио — Ферари. — Той посочи към яркочервения „Спайдър“ F430 докато търсеше ключа.
— Кабрио? Но защо?
— Защото ще се наложи да стрелям от него. По пътя за натам ще има силна охрана — ще ни попречат да минем по моста! — Той хвърли ключовете на Старкман. — Хайде! Ти шофираш!
— Какво си намислил, по дяволите? — попита Старкман, докато Чейс се настаняваше на пасажерската седалка.
— Не знам, ще го мисля докато се движим натам.
— Вечният умник, а? — Старкман се вмъкна в купето, намести се на шофьорското място и пъхна ключа. Двигателят изръмжа почти по животински. — Искаш да свалиш самолета?
— Не искам да го свалям — Нина е на борда! Добре, потегляй!
Ферарито излетя от гаража с писък на гуми, когато Старкман настъпи газта.
— Господи! Прекалено е чувствително! — Той намали и се насочи към главната врата, която се отвори автоматично при наближаването им. — Ще се опиташ да я спасиш? Какво смяташ да правиш, да скочиш на самолета, докато той излита?
— Ако се наложи! — Чейс погледна принадлежностите на гърба на Старкман. — Дай ми газовия пистолет с куката.
— Ти си се побъркал! — възрази Старкман. Но все пак му подаде механизма.
Вратата се вдигна достатъчно и ниското Ферари се плъзна отдолу. Старкман скочи на педала за газта и двигателят нададе вой. Колата се изстреля напред като куршум.
— Невероятно е!
— Винаги съм искал такова! — Чейс провери зареждането на автомата и погледна напред. Шосето от къщата криволичеше надолу по хълма до сливането си с пътя, който водеше към моста — блокиран от други два джипа Гранд Чероки. Зад тях, почти на средата на моста, стоеше сребърно БМВ Х5.