Пистолетът на Чейс изгърмя отново.
Двамата мъже от охраната, които се движеха в главното товарно, чуха първия изстрел и разбраха, че става нещо. Но когато вторият изстрел стигна до ушите им, хукнаха към пилотската кабина.
Нина се оказа прикована от един от контейнерите. Хвана се за един ремък и се оттласна нагоре.
Беше сигурна, че е чула изстрел точно преди самолетът да се наклони.
Много характерен изстрел.
— Еди… — прошепна тя; почти не смееше да повярва в тази възможност. Дали бе успял по някакъв начин да се качи на борда?
Самолетът отново се разтресе.
Ако бе на борда, той в момента създаваше както винаги неприятности на някого.
Чейс се провря между седалките на двамата мъртви мъже. Ултрамодерни системи бяха заменили традиционните тежки лостове за управление с много по-малки.
— За какво е това тъпо нещо, по дяволите? — измърмори той, обръщайки се реторично към пилота.
Успя да хване лоста и да го натисне на една страна. За негово огромно облекчение, наклонът на самолета започна да се изправя.
Отново го натисна — нямаше представа какво трябва да прави после. Не знаеше как се управлява самолет, още повече пък такова огромно чудовище като този Еърбъс.
— Мамка му! — Той погледна отчаяно към контролното табло. Единственото нещо, което можеше да идентифицира, бе неестественият хоризонт, който показваше, че самолетът все още е под наклон и се накланя още по-стръмно, отколкото му се харесваше.
Къде, по дяволите, беше автопилотът?
Тук! „Включване на автопилот“, близо до горната част на контролното табло. Той натисна изпъкналия бутон, като пусна неуверено лоста за управление. Записан на лента женски глас съобщи, че автопилотът е активиран и машината плавно се изправи в равновесно положение. Той затърси висотомера. Еърбъсът се намираше на шест хиляди метра, съвсем близо до височината за летене.
Той се надяваше, че каквато и система да е била използвана за пускането на вируса, не е била активирана от таймер.
Кари се изправи. Двата изстрела откъм пилотската кабина можеха да означават само едно — че пилотите са мъртви, и че това е дело на Чейс.
Чейс! Как, по дяволите, се бе озовал на борда?
Не че имаше значение. В момента беше тук и представляваше заплаха.
Дали повече от Нина? Тя претегли опасността. Кутията с вируса бе в контейнера в най-задната част на средното ниво, инсталирана в тръби, които щяха да разпръснат смъртоносния разтвор във въздушната струя от опашката на самолета. Нина би могла да попречи на пускането на механизма.
Но първо трябваше да намери контейнера, а след това да го обезвреди.
Чейс, от друга страна, бе в пилотската кабина. Той бе по-голямата опасност.
Като хвърли един последен поглед, Кари се върна.
Нина огледа контейнерите. Никой от тях не изглеждаше свързан с външната част на самолета.
Което означаваше, че вирусът е на някоя от другите платформи.
Тя се страхуваше, че може да се наложи да се върне до предния склад и да мине покрай преследвачите си, но после забеляза един отвор в задната преграда, който водеше към малко отделение. Провря глава в тясното и с нисък таван помещение. Имаше нещо като големи електрически табла, свързани с дебел сноп проводници на стената.
А на пода се виждаше друг отвор.
Тя се мушна в кабината и запали осветлението. Долу стоеше друг метален контейнер, пред него имаше една платформа, върху която бе привързан голям, лъскав сребърносив мотоциклет. Разпозна го: беше на Кари, онзи, с който норвежката толкова се гордееше.
Тя се спусна на средната платформа.
След като самолетът мина на автопилот, Чейс се дръпна от таблото с надеждата да спечели малко време. Как точно щеше да се върне на земята, след като двамата пилоти бяха мъртви, беше друг въпрос…
Зад гърба му се чуха тичащи стъпки и той се хвърли към стената. През вратата на пилотската кабина мерна мъж, който приклекна зад отвесната преграда, изчаквайки партньора му да му осигури прикритие, така че да може да се завърти и да стреля.
Чейс откри пръв огъня. Един куршум от неговия „Уилди“ проби дупка в преградата и очевидно уцели стоящия зад нея мъж.