Един по-малко. Но отвън имаше и други.
В пилотската кабина проехтяха още изстрели, разлетяха се парчета пластмаса и талашит във всички посоки. Вторият гард използва същия номер и стреля през преградата. Чейс се хвърли на платформата в момента, когато куршумите заплющяха по стената на кабината и страничните панели над него.
Видя пистолета на мъртвия мъж на пода в кабината — Зиг Зауер Р226. Явно другият имаше същото оръжие, което означаваше, че разполага с петнайсет патрона, тринайсет, от които вече бяха изстреляни, вече четиринайсет…
Петнайсет!
Ако бъркаше в броенето, това щеше да е краят за него.
Той се претърколи с разперени напред ръце, когато се хвърли към отворената врата на кабината. Видя втория от охранителите на Фрост трескаво да зарежда пистолета си…
Пистолетът му проехтя. Мъжът отсреща се срина.
Чейс скочи и затича към задната част на самолета.
На борда беше останала само Кари, освен ако нямаше и други членове на екипажа, за които той не знаеше.
И Нина.
Нина приклекна зад мотоциклета.
Последният изстрел беше от пистолета на Чейс. Което може би означаваше, че е последният човек, останал…
— Еди? — извика тя. — Еди!
Чейс напрегна слух. Беше Нина… а може би Кари? Шумът на двигателя му пречеше да определи. Отиде до вратата, но не видя нищо, освен метални контейнери, които светеха на студената светлина.
— Нина! Ти ли си?
Отсреща се показа една глава. Чейс мигновено позна кестенявата коса.
— Нина!
Той се затича.
Когато се върна в командната кабина, Кари чу Чейс да стреля. Спря, погледна надолу по стъпалата, за да се увери, че не я причаква от засада, след което се спусна тихо.
С насочен напред пистолет, тя влезе в помещението за екипажа. Нямаше и следа от Чейс, но двамата охранители лежаха мъртви на пода. Вратата на пилотската кабина разкриваше мъртвите пилоти.
Можеше да се заключи тук вътре и да възвърне контрола върху самолета. Но дупките в преградната стена й подсказаха, че това би била рискована мисия. Чейс можеше да я застреля през вратата.
Освен това ако се заключеше, щеше да даде възможност на Чейс и Нина да осуетят пускането на вируса…
Тя влезе бързо в кабината, за да провери статуса на самолета. Няколко панела бяха повредени от куршуми, но все пак успя да намери информацията, от която се нуждаеше най-много. Автопилотът бе включен, намираха се на три хиляди и шестстотин метра височина при скорост 320 възела. Фактът, че не се движат по курс и не са стигнали летателна височина, би трябвало вече да е разтревожил Контрола на въздушния трафик, че нещо не е наред, както впрочем и липсата на комуникация. Ако самолетът не отговореше повече от няколко минути, Въздушните сили щяха да бъдат изпратени да ги пресрещнат. По дяволите!
Самолетът трябваше да бъде върнат на земята, преди военните да се намесят. Ако тя го приземеше в Равнсфйорд, в частно летище, тогава събитията на борда можеха да бъдат прикрити, да се каже, че всичко се е дължало на човешка грешка. Щяха да отложат пускането на смъртоносния вирус за по-късно.
Компютрите бяха изправни, а пистата в Равнсфйорд разполагаше с най-модерните навигационни средства; при авария самолетът би могъл да кацне безопасно без никаква човешка намеса.
Което бе късмет, защото на борда нямаше никой, който да е в състояние да пилотира огромната въздушна машина.
Внезапно плувнала в пот, Кари активира процесите за аварийно кацане.
Чейс мина покрай контейнерите и най-сетне стигна до Нина, която го чакаше до мотоциклета на Кари. Той я прегърна.
— Мили боже, ти си добре!
— Мислех, че си мъртъв! — разплака се Нина.
— Не и аз, скъпа, аз съм неуязвим! — Тя го разцелува. — О, виж ти… А това откъде ми дойде?
— Аз просто… Толкова се радвам, че те виждам! — Усмивката изчезна от лицето й. — Еди, слушай, някъде на самолета има…
— Вирус, знам. Някаква идея къде може да е?
— Не, но предполагам, че е закачен от външната страна. В горния склад няма нищо.
— Както и тук, както и на долната платформа.
— Тогава значи не остават много места за проверяване! Хайде! — Нина го изблъска към задната част на склада. — Ти проверяваш отляво, аз — отдясно.