Чейс видя няколко контейнера, но в тях нямаше нищо необикновено. Стигна до огромната врата на товарното и спря да провери уредите. Може би ако отвореше вратата — или дори ако я отместеше изцяло, щеше да задейства някаква аларма, някакви програми, които да принудят самолета да се приземи.
— Еди! — Той се огледа и видя Нина да маха с ръка като обезумяла. — Ела тук, намерих го!
Чейс забърза нататък. Нина стоеше до чифт стоманени тръби, които излизаха от последния контейнер и влизаха в задния люк.
— Тук! — каза тя. — Някаква идея как можем да възпрепятстваме пускането на вируса?
Той поклати глава.
— Обикновено, когато работя с експлозиви, взривявам цялата шибана сграда! — На предния панел на контейнера имаше катинар, но няколко удара с ръкохватката на пистолета му го разбиха.
— Мили боже! — възкликна Нина, когато погледна вътре. Онова, което Фрост й бе показал в биолабораторията, я бе накарало да очаква малки колбички с вируса; трите контейнера, които виждаше тук, приличаха повече на цистерни с нефт. — Какво ще правим сега?
— Изключи това нещо. — Чейс посочи към електрическата помпа в основата на едната цистерна. До нея имаше малко контролно табло. Един бутон щеше да отвори клапите, а другият — да изпомпа вируса през тръбите и да го разпръсне във въздуха.
— Ами ако има скрито взривно устройство?
— Защо да има? Те не са очаквали на борда да се появи враг! — Той се прицели в панела.
— Чакай, чакай! — извика Нина. — Не можеш просто да го простреляш! Ами ако стане късо съединение и цялото нещо се взриви?
Чейс я погледна.
— Бих могъл да го демонтирам, но нямаме време! — Той отново насочи оръжието си…
Самолетът се наклони, изваждайки и двамата от равновесие.
— По дяволите! — измърмори Чейс. — Това пък какво беше?
Нина поглед напред.
— Кари. Трябва да е в пилотската кабина! Какво прави?
— Завива — произнесе мрачно Чейс. — Връща ни обратно в Равнсфйорд.
— Но… тя не може да управлява тази машина!
— Не е нужно, компютърът ще направи всичко вместо нея. Виж. — Той извади швейцарския си военен нож и й го подаде. — Тук има отвертка, а също и ножица. Свали панела, а после срежи до една всяка жичка, която видиш!
— Аз съм археолог, а не електротехник! Какво се каниш да правиш?
— Ще се погрижа за скъпата ни приятелка. — Той стисна автомата си и се насочи напред.
Нина огледа ножа, опитвайки се да отвори остриетата.
— По дяволите! — Опита отново, но пак без успех. — Еди, почакай! — Той не я чу. Отчаяна, тя се затича след него.
Чейс стигна до помещението за екипажа и предпазливо надникна вътре. Вратата на пилотската кабина зееше отворена. Кари не се виждаше.
Той вдигна оръжието си и влезе. Двете тела продължаваха да лежат там, където бяха паднали.
Къде беше тя!
Не бе минала покрай него в склада, така че трябваше да е още в предния участък. Това означаваше, че се е качила по стъпалата до горната платформа, че се е скрила в пилотската кабина или че се намира в склада.
Той се придвижи до склада и спря — след което дръпна и отвори вратата, насочвайки пистолета си.
Празно.
Затвори и се облегна, готов да излети зад ъгъла и да се втурне по стъпалата.
Давай!
И там нямаше никого.
Отпусна се… и Кари се метна отгоре, като го удари с двата си крака в лицето.
30.
Чейс залитна назад, очите му се насълзиха от болката в счупения нос, но се опита да запази равновесие.
Последва нов удар. Токът на обувката й този път се заби в гръдния му кош като кирка. Дробовете му останаха без въздух.
Следващ удар, този път в ръката, с която държеше пистолета. Разтърси го агония, когато малкият му пръст се счупи. Пистолетът полетя към пода.
Той замахна с левия си юмрук и главата на Кари се отметна назад, когато я уцели в бузата. Тя извика колкото от болка, толкова и от изненада, и падна от стъпалото със зло изражение.
Чейс осъзна, че в колана на кожените й джинси сигурно имаше пистолет. Не се беше излъгал. В момента, в който тя го извади, той се хвърли върху нея, блъсна я във вратата на склада, изкарвайки дъха от дробовете й…
Пистолетът гръмна.
Изгаряща болка прониза лявото му бедро. Кракът му мигновено се огъна и той залитна на една страна. Куршумът бе преминал през бедрото, избягвайки костта, но панталонът беше мокър от кръв.