Прекалено бързо, но в момента не можеше да направи нищо. Ако забавеше прекалено много самолета, той можеше да блокира.
Две хиляди стъпки. Крайбрежната линия ставаше все по-отчетлива. Самолетът продължаваше да е насочен точно в димящите руини на биолабораторията. Той натисна няколко пъти бутона „cancel“, като се молеше да е изтрил всички въведени от Кари команди. Ако машината се опиташе да следва предишното програмиране и направеше аварийно кацане в Равнсфйорд, всичко отиваше по дяволите.
Хиляда стъпки. Силен звук на аларма изпълни кабината, записан женски глас заговори:
— Предупреждение. Земя. Опасно сближаване. Предупреждение. Земя. Опасно…
— Знам! — Шестстотин стъпки, петстотин…
Той изравни. Хоризонтът се наклони бавно до централна позиция. Четиристотин, триста и седемдесет…
Триста и петдесет. Изравняване. Теренът от южната страна на фиорда бе приблизително на триста стъпки над морското равнище. Той погледна напред. Ако самолетът държеше курс и височина, щеше да мине точно над фиорда и да прелети над останките от биолабораторията, след което да се забие в планините зад нея.
Ако бе пресметнал правилната височина. Ако пък не…
С ръка, застинала в колебание над лоста за управление, активира автопилота, в случай че компютрите се опитат да го издигнат или да го върнат обратно към пистата. Не го направиха. Всички други инструкции бяха изтрити, автопилотът държеше Еърбъса в устойчив курс и скорост.
Той се обърна и стисна крака си, игнорирайки болката. Вече можеше да усети издайническото чувство за кръвозагуба по свистенето в главата, по замайващата слабост, която го дебнеше като глутница чакали, готова да нападне. Не оставаше много време. Куцукайки, мина по стъпалата от пилотската кабина в помещението за екипажа…
И спря ужасен.
Кари я нямаше!
Към вратата на склада водеше кървава следа.
Той извади оръжието си и тръгна към вратата.
— Нина!
Мотоциклетът беше освободен от ремъците, подпрян върху стойката си. Ключовете бяха в една пластмасова чанта, вързана за резервоара за гориво. Нина я дръпна и ги извади, сложените вътре документи се разпиляха под напора на вятъра.
Опитът й с мотоциклети бе скромен, но все пак успя да запали Сузукито. Скалата за гориво обаче показваше стойности близки до „празен“. Тя се обърна да види дали Чейс е свършил в пилотската кабина…
И видя, че Кари се хвърля върху нея.
Двете жени паднаха тежко на пода. Нина се опита да се освободи, но в този момент норвежката заби лакът отстрани в главата й. Зашеметена, тя погледна нападателката си.
Ръцете на Кари се стягаха около шията й. Лицето й беше изкривено от болка и ярост, оградено от оцапана с кръв руса коса.
— Кучка! — изсъска тя. По зъбите й се виждаше кръв. — Дадох ти всичко, а ти ме предаде!
Нина не можеше да диша. Тя дръпна ръцете на Кари, но те бяха като от стомана, не помръднаха. Пръстите й се стегнаха, палците се забиха дълбоко в трахеята на Нина. В очите й се спусна мрак, съскащ шум, който надмогна тътена на вятъра, изпълни ушите й.
Придвижвайки се в склада, Чейс видя, че Кари души Нина, но двете жени бяха вплетени така здраво една в друга, че не можеше да си позволи да стреля…
Нина започна да губи съзнание. Смъртта я чакаше. Единственото, което виждаше, бе лицето на Кари над себе си. Тя направи слабо усилие да отстрани ръцете от шията си…
Пръстите й докоснаха нещо студено и твърдо.
Нещо остро.
Нейният медальон…
С последни сили хвана парчето орейхалк и разцепи с него вътрешността на дясната китка на Кари.
Кари изкрещя, залитна назад и кръвта плисна от разреза. Тя пусна Нина и погледна към ръката си невярващо.
В този момент Нина я удари в лицето и тя падна, претъркулвайки се тежко на платформата.
— Добър удар! — извика Чейс и закуцука към Нина.
— Помислих си, че мога да опитам да правя нещата по твоя начин — рече тя.
— Качвай се на мотоциклета! — Той видя през вратата на товарното бреговата линия да се отдалечава зад тях. Самолетът сега бе на по-малко от четири километра от биолабораторията и А380 би трябвало да вземе това разстояние за не повече от минута.
Той се покатери на Сузукито, задъхан от болките в раната, а Нина се метна зад него. Лудостта на онова, което правеха, достигна връхната си точка. Почти не съществуваше шанс за оцеляване…