Прелетяха над ръба на тротоара и отново удариха настилката на пътя. Нина видя фаровете и чу отчаяното изскимтяване на спирачки. Колите се обръщаха във всички посоки, за да избегнат удар, само за да бъдат блъснати отзад от други шофьори, неуспели да спрат навреме.
Прекосиха лентите по посока север, достигайки средната невредими — колкото Старкман да се вреже в трафика от другата страна и да се насочи към горен Манхатън право срещу движението в южна посока!
— О, боже! — изкрещя Нина, когато той хвърли Бентлито между двете колони от коли и камиони. Другите коли проблясваха само на сантиметри от тях, шофьорите отбиваха като обезумели, за да избегнат маниака, който летеше право срещу тях. Пищяха клаксони от всички страни, един оркестър от ярост и ужас. — Спри колата, преди да си убил и двама ни!
Тя отново го удари по очите. Но този път го завари подготвен.
Пистолетът я хласна по челото и тя усети толкова силна болка, сякаш в черепа й се забива шип. Падна назад замаяна, докато той изви силно наляво и мина през метална порта към един от кейовете на река Хъдсън.
Вятърът плющеше през разбитите стъкла, а те летяха успоредно на кея. Нина се опита да се надигне и видя как от едната им страна прелитат складовете, а набраздените с ръждиви ивици корпуси на кораби — от другата.
Напред нямаше нищо, освен вода и далечните светлини на Ню Джърси отвъд.
Тя задиша тежко, осъзнала какво се канеше да направи Старкман.
Той я погледна за миг. Дясното му око беше подуто и затворено, по лицето му се виждаха дълбоки драскотини и струйки кръв.
В този момент той отвори вратата и се изтърколи отвън, свивайки ръце, за да се предпази от удара при падането. Миг — и вече го нямаше. Беше оставил неуправляемата кола да лети към ръба на кея с активиран круиз контрол и скорост от почти осемдесет километра в час!
Нина нямаше време дори да изпищи, преди Бентлито да разцепи слабата телена преграда в края на пристана и да полети надолу към тъмните води.
Внезапно намаляване на скоростта я тласна отново към шофьорската седалка. Върху нея се изливаше ледена вода, връхлитайки като цунами през счупените прозорци. Мехурчетата се разпениха, когато тежката предница се заби надолу и повлече към дъното на реката колата и ужасената пътничка.
Нина се опита да излезе през задния прозорец, но високите облегалки за глава блокираха бягството й. Очите я смъдяха: тя задърпа отчаяно дръжката на най-близката врата, но тя не помръдваше.
Страничният прозорец…
Стъклото беше счупено, а той сякаш бе достатъчно голям, колкото да мине през него. Стисна рамката и се опита да се провре. Раменете й запълниха отвора, но гръдният кош… Беше заклещена! В капан!
Роклята й се закачи в металния лост от облегалката на разбитата шофьорска седалка.
Тя ритна, опитвайки се да се освободи. Без успех. Ритна по-силно, натискайки прозоречната рамка с ръце за допълнителна сила. Платът поддаде леко, но отказваше да се скъса.
Имаше чувството, че гръдният й кош ще експлодира. Не искаше нищо повече от това да си поеме дъх, но единственото, което щяха да поемат дробовете й, беше вода.
Щеше да потъне. Професор Филби беше прав: търсенето на Атлантида щеше да я убие…
Не, нямаше да допусне той да излезе прав!
Но не можеше да направи нищо, за да спре това. Беше затворена в кола, която потъваше към дъното на Хъдсън и пулсирането в главата й щеше във всеки момент да победи здравия й разум и да я накара да поеме фатална глътка…
Някой я сграбчи.
Беше толкова изненадана, че спазъма я стисна за гърлото. Една ръка се уви около кръста й и започна да дърпа. Роклята й се разкъса и нейният спасител я изтегли през прозореца, като риташе енергично, докато Бентлито изчезваше в тъмнината долу.
Сърцето й биеше отчаяно. Нина изскочи на повърхността и изкрещя, поемайки болезнена глътка въздух, без да я е грижа вече за отвратителния вкус на водата. Ръката още я държеше и спасителят й я тласна към брега. Болката и паниката отминаха и Нина се обърна да види кой е до нея.
Мъжът в коженото яке й се усмихна, разкривайки голямо разстояние между двата си предни зъба.
— Опа.
— Вие?
— Хм. Това… — той направи задъхана пауза — това за благодарност ли трябва да мине?
Двамата стигнаха до кея и непознатият я поведе към една ръждясала стълба. Нина едва я изкачи, отпускайки се най-накрая на бетонния док под главното ниво на самия пристан. Мъжът я последва. От якето му се стичаше вода.