— Това е къща? — зяпна Нина. — Мили боже, огромна е! Помислих си, че е просто поредната бизнес сграда.
— Малко по-голяма е от апартамента ти, а?
— Съвсем малко.
Самолетът — „Гълфстрийм V“ бизнес джет — се наклони и прелетя над фиорда. На изток от къщата в основата на скалата Нина забеляза друга група от свръхмодерни сгради, а северно от водния път към тяхната дестинация — частно летище.
— И всичко това е на Кристиан Фрост?
— Да, така е. Движи целия си бизнес оттук, почти никога не напуска това място. Сигурно не обича да пътува.
Нина хвърли последен поглед през прозореца, преди отново да се облегне назад в седалката. Гълфстриймът беше започнал снижение.
— Със сигурност е хубаво място за живеене. Но малко изолирано.
— Е, когато си милиардер, предполага се, че светът идва при теб. Както ние правим сега.
Самолетът кацна и се придвижи към малката постройка, последна в редицата. Нина се загърна по-плътно в палтото си, когато стъпи на бетона.
— Малко хладничко, а? — попита Чейс.
— Шегуваш ли се? Свикнала съм на зимите в Ню Йорк. Това е нищо! — Всъщност, беше близо до измръзването дори без ледения вятър, който духаше откъм брега, но беше отворила веднъж голямата си уста и сега трябваше да си трае.
— Скоро ще отидем на доста по-топло. — Нина погледна към Чейс за обяснение, но той само се ухили. — Ето я и колата ни.
Голям бял джип Гранд Чероки се плъзна към самолета. Един мъж с късо подстригана руса коса, дебел врат и масивна мускулатура, от която шевовете на вталения му тъмен костюм пукаха, излезе да ги посрещне.
— Д-р Уайлд — произнесе той с немски акцент. — Аз съм началник на сигурността при мистър Фрост в Равнсфйорд — Йозеф Шенк. — Той протегна ръка. Макар ръкостискането да бе леко, тя беше сигурна, че ако поиска, този мъж може да смачка всяка кост на дланта й. — Радвам се да се запознаем.
— Благодаря — кимна тя. Осъзна, че Шенк и Чейс се гледаха един друг като боксьори на ринга. Имаха сходно телосложение; запита се дали имаха сходни — или съперничещи си — военни биографии.
— Джо — каза Чейс.
— Господин Чейс — отвърна Шенк, преди да отвори задната врата на джипа. — Заповядайте, д-р Уайлд. Ще ви закарам при мистър Фрост.
Нина влезе. Чейс я последва, затваряйки вратата след себе си. Шенк го погледна, преди да заобиколи джипа и да седне зад волана.
— За какво е всичко това? — попита Нина.
— Той е бодигард — обясни бързо Чейс, докато Шенк не бе достатъчно близо, за да чуе. — Не обича много нещатните, мисли, че имам намерение да му отмъкна шефа.
— А имаш ли? — не се сдържа Нина.
— Аз съм професионалист — отвърна Чейс, оставайки за миг сериозен. — Всичко пречупвам през работата.
Шенк се качи и потеглиха. В западния край на пистата се виждаха няколко хангара. Отвън бе паркиран огромен самолет с корпоративното лого на Фрост — контур на тризъбец във вътрешната част на „О“-то на името, което в момента боядисваха група дребни фигури на стълби.
— О! Доста голям самолет!
— Товарен Еърбъс А380 — обясни Шенк. — Последното допълнение към въздушната флотилия на господин Фрост.
Нина погледна към дългата писта. Стръмни хълмове се издигаха зад далечния й източен край.
— Надявам се, че е с добри спирачки! Тези планини ми се виждат доста близо.
— Може да се излита само в западно направление. Неудобно е, но пък веднъж като излети, прекарва във въздуха много повече време, отколкото тук.
Джипът напусна летището и прекоси моста. Нина очакваше да завият на запад, към корпоративните сгради, но вместо това се насочиха по зигзагообразен път към къщата върху стръмнината. Като наближиха, чистите, елегантни линии изглеждаха дори още по-впечатляващи.
Шенк паркира, след което съпроводи Нина и Чейс до къщата.
— Насам!
Нина бе силно впечатлена от стаята, в която ги въведе. Отсрещната й стена бе извита, огромен прозорец минаваше по цялата й ширина, разкривайки гледката отвън — от планините, обрамчващи летището, през фиорда — до корпоративните сгради отдолу, и в далечината — Северно море.
Изгледът не бе единственото впечатляващо нещо. Стаята представляваше съчетание на луксозен салон и картинна галерия. Скулптура на Хенри Мур, картина на Пикасо в ниша, грижливо заслонена от прякото слънце. Паул Клее… и няколко други, които не разпозна веднага, но бе сигурна, че са точно толкова ценни.