— Невероятна къща — произнесе тя, изпълнена с благоговение.
— Благодаря — произнесе непознат женски глас. Нина се обърна и видя да влиза висока и поразително красива блондинка; лъскавата й коса се сипеше по раменете. Изглеждаше приблизително на годините на Нина или малко по-млада, царственият начин, по който се държеше, не се връзваше със супермодерното й облекло — тясно бяло горнище с дължина над талията, разкриващо перфектно изваяна коремна мускулатура, и точно толкова впити черни кожени джинси и ботуши с високи токове. Тя се приближи и огледа Нина отгоре до долу, сякаш не напълно сигурна как да се държи с нея.
— Д-р Уайлд — каза Шенк, — това е Кари Фрост, дъщеря на господин Фрост.
— Приятно ми е да се запозная с вас. — Нина протегна ръка и двете жени се ръкуваха. Чейс, забеляза Нина с изумление, се опитваше да не проличи прекалено очебийно, че я разглежда.
— На мен също, д-р Уайлд — отвърна Кари. — Господин Чейс. Научих, че се е наложило да използват услугите ви в Ню Йорк.
— Да, може да се каже и така. Добре е, че ме наехте! — Той хвърли на Шенк самодоволен поглед и немецът се намръщи.
— Радвам се, че къщата ви харесва — обърна се Кари към Нина. — Аз съм я проектирала. Архитектурата е едно от моите… ами, бих казала хобита, но ще е неприлично. Имам степен по тази специалност. — Тя говореше съвършен английски с едва доловим намек за акцент.
— Красива е — кимна Нина.
— Благодаря. — Нина си помисли, че името на Кари й звучи познато, но не можа да си спомни откъде.
— А баща ви да е тук някъде? — попита Чейс, забил палци в джобовете на якето си.
Кари изглеждаше леко резервирана от тази фамилиарност.
— Не, в биолабораторията е. Ще ви заведа при него.
Нина изведнъж се сети.
— Извинете, че ви питам, но… не споменаха ли за вас по новините миналата година, че сте били в Африка? За медицинско подпомагане на населението в Етиопия?
— Да, аз бях — кимна Кари. — Помагах в организирането на помощите.
— Госпожица Фрост прави повече, не само помага — намеси се Шенк. — Тя отговаря за медицинските програми във фондация „Фрост“ в целия свят. Не мисля, че е останала страна, непосетена от нея през изминалите пет години.
— Работите по програма за изкореняване на болестите, нали? — попита Нина.
— Да. Фондация „Фрост“ прави каквото може за превръщането на света в по-добро място. Висока цел е, признавам, но съм сигурна, че можем да я постигнем.
— Вярвам, че можете — усмихна се Нина.
— Благодаря. — Кари посочи към вратата. — Какво ще кажете да ви заведа при баща ми?
Младата жена ги поведе по стълбите към голям гараж зад къщата. Нина бе смаяна от онова, което се намираше в него; пространството бе запълнено от скъпи спортни коли и мотоциклети, като се започне от старата класика и се стигне до най-последните италиански супер коли.
— Личната ми колекция — обяви Кари. — Баща ми не я одобрява напълно, но аз обичам свободата и оживлението от скоростта.
— Приятни машинки — цъкна Чейс, когато погледът му попадна на яркочервеното Ферари F430 Спайдър кабрио, а после на мотоциклета, паркиран до него, лъскаво чудовище в синьо и сребърно.
— Сузуки GSX-R1000 — каза му Кари с нотка на гордост, първият признак за истинска емоция, която показваше от срещата с Нина. — Най-бързият мотор в света. Един от любимите ми. Планирам скоро да обиколя с него Европа. Ако графикът ми… позволява. Но това зависи от д-р Уайлд.
— Какво искате да кажете? — изненада се Нина. Кари й хвърли загадъчен поглед и ги поведе към един Мерцедес.
Шенк седна зад волана и ги откара до футуристична сграда източно от къщата, която Нина бе видяла от самолета. Когато наближиха, пред тях се разкри комплекс, съставен от две секции: свързаните двуетажни структури на земята, близо до фиорда и други над тях, разположени в самата скала.
— Биолабораторията ни — оповести Кари. — Подземната секция подслонява хранилището. Има проби, които са потенциално опасни, така че цялата лабораторна секция може напълно да се изолира в случай на нужда. — Тя посочи към дъгообразна структура, която стърчеше от скалата. — Това е офисът на баща ми, там горе.
— Офисът на баща ви е над хранилището? — попита Нина разтревожено. Идеята да влезе в сграда, пълна с вируси от заразни болести, накара кожата й да настръхне.
— Идеята бе негова, да покаже доверието си в проекта. Освен това обича да следи отблизо нашето развитие.