Вътрешността на къщата бе тъмна, единствената светлина идваше от малко прозорче. Макар имуществото да бе отнесено още при изоставянето на къщата от обитателите й, в центъра още стоеше голяма маса от грубо одялано дърво.
Кастил извади една факла от якето си; прегъна я да спука стъклото вътре и химикалите да се смесят, при което заигра жив оранжев блясък. Толкова силна реакция, знаеше Нина, би траяла не повече от петнайсет минути, което означаваше, че цялата трансакция трябваше да се побере в рамките на това време. Това не й харесваше. Означаваше, че тя ще трябва да определи автентичността на артефакта набързо — и ако сбъркаше, Фрост щяха да загубят десет милиона долара. Можеше да го направи и без такъв натиск.
Искаше й се само да излезе права.
Хаджар и бодигардовете му застанаха от единия край на масата, Чейс, Кари и Кастил — от другата. Нина се хвана, че оглежда Волгин. Руснакът изглеждаше притеснен, пръстите му трепереха.
— Готови ли сте да направим размяната? — попита Хаджар.
— След като видим предмета — отвърна Кари спокойно. — И след като д-р Уайлд се убеди, че е автентичен.
— Уайлд? — повтори Волгин шокиран. Нина забеляза, че мъжът избягва да я гледа директно. — Роднина на Хенри и Лора Уайлд?
— Да, те са ми родители. Бяха — поправи се тя. — Защо?
Волгин не отговори, но Хаджар нетърпеливо ги прекъсна.
— Въпросното парче е автентично. Ето го тук. — Той сложи куфарчето си на масата и набра комбинацията, за да го отключи. Нина се изненада като видя, че дясната му ръка липсва, заменена от стоманена кука. Не можеше да отклони погледа си от нея.
— Може би си мислите, че съм крадец, а? — попита той хладно.
— Ами… не, аз…
Хаджар поклати глава.
— Вие западняците, не можете да се отървете от клишетата и предразсъдъците си — произнесе той, докато отваряше капака. — Загубих ръката си при мотоциклетна катастрофа. Не съм крадец.
— Тази катастрофа явно не е била малка — отбеляза Чейс жизнерадостно. — Или поне така дочух.
Хаджар спря и го изгледа.
— Да не се опитвате да ме обидите, господин Чейс?
— Не-е-е. Щяхте да разберете, ако ви обиждах.
— А сега може ли да видим предмета? — напомни Кари. Хаджар хвърли сърдит поглед към Чейс, преди ключалката на куфарчето му да изщрака и той да го отвори.
Вътре, върху пласт предпазен дунапрен, лежеше атлантският артефакт.
Това нещо със сигурност беше направено от орейхалк, помисли си Нина. Нищо друго не блестеше с такъв неповторим яркочервен блясък.
Явно е било полирано грижливо и с удоволствие. Върху него нямаше никакви следи, нито отпечатъци от пръсти или петна. Единственият му дефект бе малката пукнатина върху едната страна, откъдето Волгин бе взел проба. Без съмнение това бе същото парче, което бе видяла като холограма.
А сега можеше да види цялото. Отпред, точно над издутината от вътрешната страна, имаше малък скосен жлеб. А под него се виждаха знаци…
— Може ли да го разгледам? — попита тя Хаджар; гласът й прозвуча почти като благоговеен шепот.
— Разбира се.
Нина си сложи латексови хирургически ръкавици и внимателно взе артефакта от куфарчето. Беше по-тежък, отколкото изглеждаше, явно с висок процент златно съдържание. В заобления му край бе издълбана стрелка, както и вълнообразна линия с някакви ситни знаци от двете й страни, които минаваха по дължината; но това, което привлече вниманието й, бе надписът. Тя обърна предмета към светлината от прозореца.
— Какви са? — попита Кари.
— Глозелски букви, или много близък до тях вариант. Или поне повечето от тях са такива. — Нина посочи някои символи с върха на облечените си в ръкавици пръсти. — Но тези тук са нещо друго. Различна азбука.
— Знаете ли каква е?
— Изглежда ми позната, но още не мога да разбера каква. Това е друг вариант, въпреки че не е стандартна азбука. Трябва да погледна бележките си.
— Само кажете какво ви е нужно, ще ви го осигурим — каза Кари. — Но това нещо е автентично, нали?
Нина отново обърна предмета. Долната страна изглеждаше точно както на холограмата, с металния чеп, стърчащ от горния край. Освен това нямаше никакви знаци.
Тя натисна с върха на пръстите си заобления край и отново го обърна.
Сетивен спомен…