Нина ги гледаше объркано.
— Какво става?
— Нагласено е — каза Чейс. — Искаше да изчака трансфера на парите и да си върне обратно предмета. Така или иначе, разбра, че е автентичен. — Той се обърна към иранеца с насочено в лицето му оръжие. — Колко души сте довели тук?
— Единственият човек навън е пилотът ми.
Яркочервената точка на лазера кацна върху гърдите на Чейс, последвана миг по-късно от други два лъча, които се промъкваха през мътния прозорец. Отвън достигна звук на тичащи стъпки.
Изражението на Хаджар стана подигравателно.
— Но приятелят ми Махджад от иранската армия е довел със себе си двайсет войника.
Нина подскочи при рязкото отваряне на вратата. Влязоха четирима униформени, с насочени пушки.
— Мътните да ви вземат, извратеняци такива! — изсъска Чейс.
5.
След като конфискуваха принадлежностите им, войниците ги изкараха навън под дулата на пушките — местно изработени копия на немските „Хеклер & Кох“ G3. Хаджар ги последва с куфарчето, където се съхраняваше артефактът, със злорада усмивка на мазното лице.
Хафез беше коленичил с ръце зад тила до Ленд Роувъра, всички врати на който зееха отворени. Двама войници го пазеха. Други пък бяха обкръжили сградата. Чейс мигновено осъзна какво се е случило: войниците се бяха скрили на стръмния склон зад къщата и бяха използвали въжета, за да се спуснат по-бързо.
Той видя, че някои от иранците носеха руски снайпери „Драгунов“, снабдени с телескопични лазерни мерници. Това обясняваше защо Хафез не ги е предупредил. Да си прикован под тънкия като конец лъч на лазера и едновременно с това да си наясно, че един високоскоростен куршум може да експлодира срещу блестящото червено петно мигновено, можеше да накара всекиго да се държи много, много неподвижно.
— Съжалявам, Еди — каза Хафез. — Прекалено много бяха… — Един от пазачите му го сръга.
— Мисля, че ние всички прецакахме нещата този път — изпъшка Чейс в безсилен гняв. Вероятността Хаджар да си осигури военно подкрепление дори не му бе хрумнала. Продажността на дилъра се простираше много по-надалеч, отколкото си беше представял.
В този момент той забеляза в далечината кафяв камион, който трополеше по мръсния път. Може би беше паркиран някъде, където да не се вижда, и сега се приближаваше да прибере войниците след завършването на мисията.
Хаджар се приближи до един офицер и се ръкува с него.
— Капитан Махджад! Мога ли да ви представя моите… бизнес сътрудници?
Махджад, дългурест брадат мъж, се ухили на групата пленници.
— С удоволствие. Е, Фейлак, какво искаш да правиш с тях?
— Блондинката и руснака — вземам ги със себе си.
Махджад хвърли похотлив поглед на Кари, която му отвърна с леденостудено изражение.
— Не знам за него, но определено съм наясно тя за какво ти е.
— Не е това. Въпреки че… — Хаджар се замисли, после отново се разсмя. — Колкото до другите, изобщо не ме интересуват. Стига да не се влачат подире ми.
— Няма проблем. Министерството на културата е уведомено, че група чужденци се опитват да откраднат наши съкровища. Ще им дадат най-малко двайсет години затвор — ако доживеят до процес.
— Оставям ги на теб. — Хаджар изщрака с пръсти към бодигардовете си. — Закопчайте ги в белезници — заповяда той, сочейки Кари и Волгин.
— Къде я водите? — извика Чейс, но един от войниците замахна и го удари с приклада по гърба.
— Вкъщи. Не се тревожи, нищо няма да й се случи. Стига баща й да прояви готовност за сътрудничество.
— Имате намерение да искате откуп за мен? — попита Кари ужасено. Един от бодигардовете издърпа ръцете й назад и й щракна белезници на китките.
— Смятам, че ще е честно да получа още десет милиона долара, а вие? — обърна се Хаджар към Чейс, като я игнорира. — Ако аз имах такава красива дъщеря, щях да си помисля, че е изгодно. — Той понижи глас и продължи с по-заплашителен тон: — За да съм сигурен, че ще си остане красива.
— Само да си посмял да й сториш нещо — изръмжа Чейс, — ще те убия.
— Това ли е най-добрата заплаха, която можа да измислиш? — подигра му се иранецът.
— Щом настояваш.
Хаджар сви рамене.
— Ами хубаво. Ще му мисля затова… след двайсет години.
— Господин Чейс — бързо изрече Кари, докато бодигардовете изблъскваха нея и Волгин навън, — помнете за какво бяхте нает. Пазете д-р Уайлд. Това е главният ви приоритет.