Чейс си помисли, че ако иранецът получи бързо първа помощ, щеше да оцелее. Което означаваше, че първо трябва да се измъкнат оттук.
— В състояние ли си да стреляш?
Хафез вдигна пушката.
— Е, още не съм умрял — и отказвам да го направя, преди да съм издухал онова изчадие от лицето на земята! Хайде, да помогнем на Еди!
Кастил го потупа по рамото и отвори тежката свързваща врата.
Чейс чу някакво движение напред. Някой се приближаваше.
Той се прикри в близкото купе и задържа дишането си. Изчака да чуе стъпки, след което се показа и вдигна оръжие.
Кастил стоеше на по-малко от десет стъпки.
— Едуард!
— Хюго! — Чейс изпусна въздишка на облекчение. — Типично за теб, тръгвам да те спасявам, а ти ми губиш времето!
— Познаваш ме, писна ми да те чакам да…
— Не мърдай! — разнесе се остър глас зад Чейс.
Чейс и Кастил размениха погледи и белгиецът наведе очи. В отговор Чейс леко, почти невидимо кимна.
— Свали оръжи…
Чейс рязко приклекна и в същия миг Кастил стреля. От отсрещния край на коридора се чу вик, последван от падане на тяло. Чейс погледна и видя един войник, който се беше свлякъл до стената.
— Уж си дошъл да ме спасяваш, а излиза, че накрая аз те спасих — ухили се белгиецът.
— Стига, да не предизвикваме съдбата — изправи се Чейс. — Къде е Нина?
Лицето на Кастил помрачня.
— Не знам, не съм я виждал. Онзи капитан я отмъкна в своето купе. А Хафез е ранен, простреляха го.
— Къде?
— В крака.
— Не, къде е, къде е?
Кастил се обърна и посочи към предната част на влака.
— Нататък, хайде!
Те изтичаха до първия вагон. Хафез продължаваше да лежи на пода.
— Еди! — Лицето му се сгърчи от болка. — Радвам се, че те виждам! Как успя да…
— Чу ли експлозиите?
— Да.
— Ето по този начин. А къде е Нина?
Хафез посочи с пушката си.
— Мисля, че е в купето в края на вагона, но малкият гадняр, който ме простреля в бедрото — той погледна към ранения си крак — го пази. И Махджад сигурно е вътре.
Чейс бръкна в един от джобовете си и извади малко стоманено огледало; нагласи го под такъв ъгъл, че да вижда отсрещния край на коридора. Както беше очаквал, движението привлече няколко изстрела, но в краткия миг преди да дръпне назад ръката си видя каквото му бе нужно.
— Само един е, в последното купе, приведен ниско. — Той кимна към Кастил. — Ще се заемеш ли?
— Поемам отсрещната страна.
— Аха. Получаваш последното лошо момче вместо мен. Аз ще се заема с отсрещната страна. — Чейс се приготви да скочи и да заеме позиция за стрелба. Така щеше да има по-добър ъгъл, но пък и щеше да е изложен на по-голяма опасност.
— Готови? — погледна го Кастил и вдигна пушката си.
Чейс кимна и направи същото.
— Бой до край!
— Бой до край! — повтори Кастил.
Чейс се изправи и дръпна лоста за аварийно спиране.
Целият влак се разтресе при удрянето на аварийните спирачки, колелетата заскърцаха върху релсите. Чейс се приготви и изчака машината да забави…
— Сега!
Кастил се показа иззад ъгъла и се прицели. Войникът, зашеметен от внезапното спиране, го забеляза, излезе от укритието си и даде един изстрел. В същия момент Чейс изскочи и се притисна в отсрещната стена, отвличайки вниманието на жертвата си.
Пушките на двамата бивши командоси изгърмяха едновременно. Войникът се олюля и падна назад като парцалена кукла.
Чейс чу писъка на Нина.
— Напред! — заповяда той и се затича. Кастил го последва.
Вратата на купето бе леко открехната, запречена от неподвижното тяло. Чейс не спираше да тича, хвърли се напред точно преди да стигне до вратата и да се приземи с перфектно кълбо на отсрещната страна. Един пистолет проби дупка в прозореца на сантиметри зад него.
Той хвърли поглед на вътрешността на купето на минаване покрай него и докато забавяше крачка, направи знак на Кастил с ръка: един заложник и един от лошите. Влизаме, три, две, едно…
Двамата мъже заобиколиха вратата и насочиха пушки към мишената.
Махджад стоеше с Нина пред тях; в лявата му ръка, обгърнала кръста й, се виждаше военен пистолет, който се целеше във вратата. В дясната му ръка проблесна дулото на друго оръжие, опряно в тила на Нина.
Нина трепереше.