— Еди!
— Свали оръжието! — извика Махджад. — Ще броя до три. Ако не свалите оръжията си, ще…
Чейс и Кастил размениха бързи погледи.
— Три! — извика Чейс.
Винтовките на двамата бивши командоси излаяха едновременно.
Двата куршума уцелиха челото на Махджад и пръснаха черепа му; помещението се обагри в червено, когато кръвта оплиска стъклото зад него. Той се свлече на колене, после се залюля и падна назад, блъскайки се в стената.
Чейс се обърна към Нина. Тя стоеше вцепенена, през цялото време не бе помръднала.
— Д-р Уайлд? — произнесе той, но тя го гледаше с празен поглед. — Нина!
Тя примига.
— Какво?…
— Нина — повтори той, — гледай ме в очите, разбра ли? Направи крачка напред, без да сваляш очи от мен.
— Добре… — Тя направи една скована крачка. Емоцията започна да се връща на лицето й, но не беше страх или шок. А по-скоро объркване. — Защо е нужно?
— А какво лошо има в това да ме гледаш?
Тя направи втора крачка.
— Ами… ъ-ъ-ъ…
Чейс се нацупи.
— О, благодаря.
— Нищо! Не, лицето ти си е наред! — Тя махна с ръка извинително. — Само исках да знам защо трябва да те гледам.
Той я хвана за ръцете и бързо я изведе от купето, като прескочи тялото на мъртвия войник.
— Просто не исках да виждаш онзи тип с наполовина отнесена глава, това е.
Тя погледна надолу към войника, чийто крак запречваше коридора.
— Какво, да не би да е по-различно от онзи тип с кървящия гръден кош, който направо се взриви точно пред мен?
Чейс поклати глава.
— Не може да се угоди на някои хора…
— О, господи! — извика тя внезапно, когато осъзна с пълна сила какво се е случило току-що. — Застрелял си го, докато се е целил в главата ми! Ами ако пръстът му беше трепнал или… Можеше да ме убие!
Кастил излезе от купето и подаде на Чейс пистолета си, преди да използва ключа, за да отключи белезниците на Нина.
— Всъщност, това почти никога не се случва.
— Не и ако го уцелиш в главата — добави Чейс. — Да го раниш в тялото е друго нещо. Хидростатичен шок, мускулни спазми… Но така…
Тряс!
Нина извика.
— А — каза Кастил извинително, като се обърна към купето, виждайки да се извива пушек от дулото на пистолета на Махджад, — това е било само спазъм. Май трябваше да взема и другото му оръжие.
Нина погледна Чейс.
— Казах „почти никога“ — оправда се той, докато преглеждаше пистолета си, преди да го върне в кобура му. — Но защо още сме тук? Трябва бързо да се измъкваме!
— Как? — Нина разтърка болезнените си китки. — Все още сме в Иран! А какво става с Кари?
— Работя по въпроса. — Чейс погледна мъртвия войник. — Той ли взе всичките ни вещи?
Кастил кимна и издърпа чантата изпод тялото му.
— Ето.
Чейс бързо я пребърка и извади един мобилен телефон.
— Ето това е! Само се надявам да съм си заредил батерията.
— Какво ще правиш? — попита Нина.
Той се усмихна.
— Ще се обадя на един приятел.
8.
Кари крачеше из малката стая. Къщата на Хаджар, която беше видяла от хеликоптера, не беше като повечето къщи в страната. Кацнала на една скала в планината Загрос, тя представляваше нещо средно между палат и крепост, достъпна само по въздух или по един-единствен лъкатушещ път.
И като всяка крепост имаше свой собствен подземен затвор.
Не някакви влажни, средновековни килии. Претрупаната архитектура на сградата подсказваше на Кари, че е била построена преди около три десетилетия, финансирана от човек с много пари, пълна липса на вкус и деспотично его. По всяка вероятност бившият шах на Иран. Своего рода форт подсилен Кемп Дейвид5 високи стени и абсурдно показен дизайн.
Каквото и да е било първоначалното й предназначение, сега тя беше владение на Хаджар и Кари имаше чувството, че тя и Юри Волгин далеч не са първите обитатели на подземието.
Това, че руснакът се намираше в съседната килия, не беше от голяма полза. Предателството на Хаджар го бе хвърлило в състояние на шок и само споменаването на Куобрас го караше да изпада в паника.
Тя върна мислите си към Хаджар. Този човек играеше една изключително опасна игра, като се опитваше да накара баща й да плати откуп за нея, без да знае колко голям риск поема. Баща й щеше да обърне земята, за да си я върне невредима… но нямаше да се откаже от онова, което бе замислил.
5
Първоначални построен като място за отдих на държавните федерални служители и техните семейства, след това се превръща във високо охраняемо място за официални срещи на президента с чуждестранни високопоставени гости. — Б.пр.