— О, и как само! — Тя театрално сложи ръце на сърцето си.
Кастил и Чейс се изхилиха.
След още пет минути видяха напред един очукан ван. Чейс нареди всички да го чакат в прикритието на гората.
— Ще се върна след малко.
Нина го гледаше как се промъква между дърветата с пъргавина, която трудно би предположила предвид доста плътното му телосложение. Колкото повече наближаваше вана, толкова по-ниско се привеждаше. Спря на десетина метра от целта си, след това се затича и изчезна отзад.
Тя осъзна, че Кастил е извадил оръжие, дори Хафез се бе въоръжил с една от пушките, които бяха взели от влака.
— Просто за всеки случай — увери я белгиецът.
Не се виждаше никакво движение. Те чакаха разтревожени, докато секундите се нижеха… След миг Чейс се появи и махна с ръка.
— Безопасно е — каза Кастил и свали оръжието си.
— Ами ако някой го държи под прицел? — усъмни се Нина.
— Щеше да държи палеца си по друг начин.
— Вие, момчета май много обичате малките номера и сигналите, а? — развесели се тя.
— От това зависи животът ни. — Той вдигна Хафез, а Нина му помогна да отидат до вана.
Когато наближиха, Чейс говореше на някого вътре в кабината. Той се обърна към тях:
— Хей, искам да ви запозная с една много добра моя приятелка, която ще ни помогне да си измъкнем задниците оттук. Казва се Шейла Язид.
От вана излезе млада жена на около двайсет и пет години. Беше изключително привлекателна и… в напреднала бременност.
— О, господи — не се сдържа Кастил. — Това вече не го очаквах. Да си забравил да ни кажеш нещо за последното си посещение тук, Едуард?
— Сигурно си спомняш Хюго Кастил — обърна се Чейс към младата жена. — Много тъп белгиец, без никакви маниери.
Шейла се усмихна.
— Разбира се, че си го спомням. Макар че тогава имаше… — Тя прехапа горната си устна. — Мустаци?
— Да, всички се радваме, че ги махна.
— Бонжур. — Кастил се поклони леко. — И поздравления! Разбирам, че си се омъжила след последния път, когато се видяхме.
— За чудесен мъж — отвърна тя с грейнал поглед.
На Нина й се стори, че Чейс за миг се сепна, преди да се съвземе и да продължи да ги представя един на друг.
— А това е Хафез — рече той, — който е бивал и по-добре…
— Само една драскотина! — възрази иранецът.
— … и най-важната жена в живота ми в момента, д-р Нина Уайлд.
Шейла хвърли възхитен поглед на Чейс.
— Вие сте женени?!
— Не! — извика Нина.
— По дяволите, не можа ли да го изречеш още по-бързо? — каза Чейс с престорено обиден глас, преди да се обърне отново към Шейла. — Не, аз съм бодигардът й. А, както бог сам вижда, тялото й се нуждае от много пазене.
— И искаш да я заведеш при Фейлак Хаджар? — попита Шейла. — Тогава ще са необходими още повече бодигардове.
— Не искам да я водя при него, ние току-що избягахме от приятелчетата на този мръсник. Но той отвлече шефката ми. Трябва да я спасим.
— Ще ви отнеме час, за да стигнете там — каза Шейла. — Може и повече. Имам радиоскенер в колата; наоколо е пълно с полиция и военни. Заради вас ли?
— Хм, да. — Чейс прокара ръка през косата си. — Предизвиках катастрофата на един влак. Или дори на два.
— О, Еди! — Тя го плесна през ръката. — Ти си чудесен човек и оценявам всичко, което си направил за семейството ми… Но да причиняваш такива щети всеки път, когато дойдеш тук?…
— Хей, няма пострадали цивилни! — възрази той. — По всяка вероятност. Сигурен съм, че машинистът е скочил и е добре…
Шейла поклати глава раздразнено, после вдигна очи към Нина.
— Разрушава всичко, до което се докосне! С десет години е по-голям от мен, а се държи както малкия ми брат се отнася към играчките си.
Нина кимна разбиращо и попита със закачлив тон:
— А откъде познавате Еди? Той непрекъснато повтаря, че никога не е бил в Иран. Официално.
— Семейството ми — нека го кажа по-меко — не е приятелски настроено към сегашния режим — отвърна Шейла. — Така че оказахме малко помощ при тайните операции, изпълнявани от… — тя се усмихна на Чейс и на Кастил, — определени джентълмени.
— Като например саботирането на завода в Арак — усмихна се Кастил.
Чейс се закашля.
— Класифицирана информация! — сряза го той. Усмивката на Кастил помръкна.