— Както и да е — продължи Чейс нетърпеливо, — трябва да тръгваме. Хюго, двамата с Нина преместете Хафез на задната седалка. Шейла, носиш ли медицински принадлежности?
Жената кимна.
— Чудесно. Ще направим превръзката в движение. Ти не разбираш от хуманна медицина, нали док? — обърна се той към Нина.
— Не, и спри да ме наричаш така.
— Както кажете, д-р Уайлд.
— Така е по-добре.
— Ако вие двамата не сте женени… значи трябва да го направите — каза Шейла с усмивка, карайки двамата да млъкнат, а Хафез и Кастил да се разсмеят с пълно гърло.
Кари вдигна очи и видя, че пристига друг пазач, въоръжен с автомат.
— Хаджар ги вика.
Набитият мъж се ухили на Кари през решетките.
— Ако си късметлийка, може шефа да те пусне до тоалетната. Сигурен съм, че ще му хареса да ти помогне да свалиш дрехите си.
Тя не го удостои с отговор, чакайки невъзмутимо, докато те отключваха вратата.
Шейла подкара вана към разбития черен път.
— Ей там — посочи тя с ръка.
Чейс се приведе да види.
— О! Не съм го очаквал.
Нина проследи погледа му. На върха на стръмния склон се мъдреше нелепа постройка.
— Боже, кой е измислил това нещо? Уолт Дисни?
— Построена е от шаха — отвърна Шейла. — Един от летните му дворци, но е идвал само няколко пъти преди революцията. След това моллите го използвали като убежище, докато накрая Хаджар го купил от правителството.
— Прилича на комикс — отбеляза Нина. Сградата представляваше истинска пародия на персийски дворец, горните й нива бяха обсипани с минарета и кубета. — Май шахът не е имал особено развит вкус.
— Тъкмо щях да кажа, че изглежда страхотно — намеси се Чейс, — но не искам да те дразня сега. — Той огледа крепостта през бинокъла си. — Как човек може да стигне дотам?
— Отвън се стига по този път, или с хеликоптер — отвърна Шейла. Кастил изсумтя.
— Няма ли въжена линия? — попита Чейс.
— Не.
— Срам!
— Достъпът до пътя със сигурност се охранява — предположи Кастил.
Шейла кимна.
— Така е. Долу има врата и по целия път до горе са монтирани телевизионни камери. В същото време самият Хаджар ни наблюдава. Обикновено го охраняват най-малко четирима души. Има и електрическа ограда.
Чейс насочи бинокъла си към околните хълмове.
— Казваш, че отвън може да се влезе само по един-единствен път. А вътре как е положението?
— Да, има и друг вход. — Шейла погледна през рамо. — Д-р Уайлд, бихте ли ми подали синята раница? — Нина се пресегна към задната седалка и й я подаде. Иранката започна да рови из нея и измъкна архитектурни планове. — Баща ми се снабди с тях преди революцията. Надяваше се да ги използва, за да влезе в крепостта и да помогне на шаха, но за съжаление, революцията го изпревари.
Нина се намръщи.
— Революцията не избухна ли, за да бъде свален шахът?
— Различни революции, различни революционери — произнесе Чейс загадъчно.
— Реши да ги задържи, в случай че оставят аятолаха там, но не стана така. Може би ще ти свършат работа. — Шейла потупа с пръст по чертежите. — Тук има шахта към помещенията за прислугата в сутерена. Построена е за достъп към канализацията, която води към реката.
Нина сбърчи нос.
— Пфу! Да не би отходните води да се изливат направо в реката?
— Буквално зариват с лайна хората — обади се Чейс. — Но тази шахта… дали можем да стигнем до нея през отходната тръба?
— Да. Само че има един проблем…
Кастил се плесна по челото.
— Ама, разбира се, че има.
— Тръбата — започна да обяснява Шейла — е малка. Прекалено тясна, за да можеш да се напъхаш в нея, Еди. Боя се, че нито ти, нито Кастил ще успеете.
— Не, не е необходимо да се извиняваш — отвърна Кастил. — Да пълзя в тръба, пълна с мръсотии? Както се казва, това вече сме го минавали… цапал съм си тениската.
— Значи е прекалено тясна за мен и Хюго? Не можем да изпратим и Хафез в това състояние, ти също няма как да минеш с този корем… — По устните му се плъзна коварна усмивка. — Д-р Уайлд…
— Да? — Миг по-късно Нина схвана. Всички я гледаха очаквателно. — Не!
Горните етажи на дома на Хаджар бяха също толкова претенциозни, както изглеждаха и отвън, установи Кари, когато ги изведоха с Волгин от килиите. Контрабандната търговия на древни персийски съкровища очевидно бе високо доходна, и изглежда Хаджар бе похарчил значителна част от приходите си за украси и предмети, изработени от злато. За разлика от собственото й семейство, тук богатството не означаваше вкус.