Офисът на Хаджар представляваше кръгла стая в най-високата куполообразна кула. Тракането на токчетата й по излъскания мраморен под отекна в просторното помещение. Самият Хаджар седеше зад голямо полукръгло бюро, покрито с мрамор, с обрамчени в злато ръбове. На стената отзад се виждаше голям плазмен екран и Кари забеляза черното око на видеокамера в по-ниския му край.
— Госпожице Фрост! Юри! — прогърмя с фалшива сърдечност гласът на иранеца. — Толкова се радвам, че ви виждам!
— Не ми губете времето, Хаджар! — сряза го Кари хладно. — Кажете ми направо какво искате.
Хаджар изглеждаше леко раздразнен.
— Много добре. Сега ще бъде осъществен видеоконферентен разговор с баща ви. Искам да сте тук, когато го уведомявам за… намерението си. Той е много неотстъпчив човек и не престава да държи на своето. Започвам да губя търпение.
— Има много работа.
— М-м-м, сигурен съм. Беше толкова настоятелен да се свърже с вас, почти колкото и конкурентът ви, господин Куобрас.
— Говорил си с Куобрас? — преглътна мъчително Волгин.
— Все още не лично, но скоро ще стане. Щом се касае за нещо толкова важно като това… — Той се пресегна и взе атлантския артефакт от кадифеното му легло, блестящите отражения от повърхността осветиха лицето му като огън. — Знам, че би искал да разговаря с мен.
— Колкото и да е готов да плати Куобрас за артефакта, баща ми ще ви даде повече — каза Кари.
— Сигурен съм, но се боя, че артефактът и Юри вървят заедно. А Куобрас очевидно няма търпение да го види отново.
— Умолявам ви, госпожице Фрост — започна да се моли Волгин, — трябва да ми помогнете. Куобрас ще ме убие! — Трескавите му очи се впериха в предмета. — Мога да ви кажа много неща за това нещо тук, мога да ви кажа много неща за Куобрас. Работя за него от двайсет години, знам тайните му…
Хаджар щракна с пръсти и един от пазачите удари Волгин с оръжието си. Ръцете му още бяха в белезници на гърба и руснакът рухна тежко на гладкия мрамор.
— Достатъчно — каза Хаджар. Нежен звън от компютъра върху бюрото привлече вниманието му и той се усмихна. — Госпожице Фрост, обажда се баща ви. Бихте ли застанали пред камерата? — Пазачът й я побутна напред. — Благодаря. Изведете го оттук. — Другият иранец повлече Волгин по пода като чувал брашно.
Хаджар натрака нещо на компютъра, след което завъртя червения си кожен стол към огромния екран. Той показа образа на Кристиан Фрост в офиса му в Равнсфйорд. Очите му трепнаха.
— Кари! — извика той.
— Господин Фрост — обади се Хаджар, преди тя да е успяла да отговори, — толкова се радвам, че най-накрая се свързахте с мен. Мислех си, че животът на вашата дъщеря ще е по-важен за вас от бизнес графика ви. — Той пусна една самодоволна усмивка.
Фрост го изгледа с върховно презрение.
— Кари, добре ли си? Този… човек нарани ли те?
— Добре съм за момента — отвърна тя.
— Какво става с артефакта? Ами д-р Уайлд?
— Д-р Уайлд беше арестувана от ирански военни и ще бъде обвинена за нелегална търговия на антики — намеси се Хаджар, — както и за съучастие в убийството на няколко войници. Колкото до артефакта… това вече не е ваша грижа.
— Колко искаш, Хаджар?
Иранецът се облегна в стола си.
— Директно на въпроса, разбирам. Много добре. За да върна дъщеря ти, искам един милион щатски долара.
— В добавка към десетте милиона, които вече съм платил за артефакта? — изръмжа отсреща Фрост.
— За по-голяма експедитивност можеш да ги трансферираш по същата сметка — каза Хаджар самодоволно.
— А артефактът?
— Както казах, той вече не се продава.
— Дори и срещу още десет милиона?
Настъпи дълга пауза, преди Хаджар да отговори, алчността му очевидно беше на път да преобърне плановете му.
— Не, дори и срещу толкова — произнесе той най-накрая с очевидна неохота.
— Петнайсет милиона.
Иранецът трепна. Обърна се леко и погледна Кари.
— Ти оценяваш това… това парче метал по-високо от собствената си дъщеря?