— Бих предложила двайсет — каза му тя.
От големия екран лицето на Фрост трепна от чувство на гордост, преди отново да заприлича на каменно.
— Двайсет милиона тогава.
Хаджар бе загубил дар слово, очите му се местеха от Кристиан Фрост към дъщеря му и после обратно.
— Не! Не, артефактът не се продава на никаква цена. Десет милиона долара за дъщеря ти, това е единствената сделка, която съм готов да сключа. Обади ми се след един час, за да потвърдиш трансфера. Един час! — Той отново се завъртя и тракна няколко пъти по клавиатурата на компютъра, приключвайки разговора, преди Фрост да успее да отговори.
— Хаджар — каза Кари с престорено възхищение в гласа. — Впечатлена съм! Не са много мъжете, които си позволяват да се държат с баща ми по такъв начин. Особено да откажат двайсет милиона долара.
Хаджар заобиколи бюрото и се приближи към нея.
— Двайсет милиона! — изскърца той, преди да прочисти гърлото си. — Двайсет милиона долара! — повтори отново. — За това нещо тук? — Той махна с ръка към артефакта. — Какво е? Кое му е толкова важното на това парче метал?
За миг в очите на Кари блесна нещо като благоговение.
— Това е ключът към миналото… и към бъдещето. — Тя наклони глава и го погледна предизвикателно. — И ти можеш да си част от това, Фейлак. Продай ни артефакта и ти обещавам, че баща ми няма да предприема действия срещу теб. А аз…
— А ти какво? — попита Хаджар едновременно подозрително и заинтригувано.
— Аз ще ти простя. И може би дори нещо повече. Както ти казах, малцина мъже имат смелостта да се противопоставят на баща ми. — Тя леко се намести и размърда бедра и рамене под шлифера си. — Бях много впечатлена.
— Нима? — Той облиза устните си, вперил жадно очи в нея. — Тогава бихме могли…
— Сър — прекъсна го пазачът на Кари, онзи, който я беше хвърлил в килията. — Куобрас ще се обади скоро. Трябва да сте готов за него.
По лицето на Хаджар премина раздразнение.
— Прав си. Ще бъда. Да. — Той си пое дълбоко дъх, после обърна гръб на Кари. — Изчакай с нея тук, докато се обади баща й. А ти — добави той и насочи пръст към другия мъж — домъкни Юри.
— Добър опит, кучко — прошепна гардът в ухото на Кари. Тя въздъхна. — Заслужи си един куршум.
Но Хаджар… да откаже двайсет милиона долара… Колко ли беше предложил Куобрас?
— Изглеждам нелепо — възрази Нина.
Като оставиха Хафез, който не можеше да се движи, Шейла и останалата част от групата поеха надолу към една малка река, която криволичеше в подножието на скалата. Отсрещният бряг се издигаше стръмно, преди да се изравни десетина метра по-нагоре с електрическата ограда около цялата крепост.
Въпреки бързото течение, реката беше достатъчно плитка, за да позволи да я пресекат. Шейла събу обувките и съблече шлифера си, а Чейс и Кастил й помогнаха да премине през студената вода, без самите те да си дават труда да се събуват. Нина се почувства страшно глупаво, докато бързаше да прекоси реката в гумирания си костюм — с контрастните си цветове в черно и горещо лилаво той беше по-подходящ за шоу, отколкото за тайни операции.
— Не знам, не знам — ухили й се Чейс — на мен ми изглеждаш доста добре, но пък аз винаги съм си падал по жени в гума…
— Млъкни! — скастри го тя. — Все пак напълно сигурни ли сте, че никой от вас няма да се побере в тръбата?
— Погледнете! — посочи Шейла. От стръмния бряг, една стъпка над повърхността на реката, стърчеше ръждясало парче метал, от което се процеждаше вода. Надеждите на Нина да убеди дългия Кастил да заеме мястото й бяха разбити, когато осъзна колко тесен е проходът. Вътрешната ширина на тръбата бе едва петдесетина сантиметра в диаметър — прекалено малко за Кастил, а тя се съмняваше, че и Чейс ще е в състояние да провре главата и едното си рамо.
Не беше сигурна и за себе си.
— Ще успееш — каза Чейс, сякаш прочел мислите й. — Особено ако ти стисна дупето…
— Хей!
— Само се шегувам. — Той подсмръкна и затършува в раницата, която бяха взели от вана. — Това тук е екипировката ти. Фенер, радиостанция и слушалки — е, не е последна дума на модата, но ще можеш да ни кажеш, когато изключиш тока, течащ по оградата. Оръжие…
— Но аз никога не съм стреляла — възропта Нина, когато той й подаде малък автоматичен пистолет в платнен калъф, закачен за колан.
— Нима? Доколкото знам вие, янките, стреляте още преди да сте проходили. Обърни се.