— Наистина не съм сигурна… — каза тя, докато Чейс закопчаваше колана около кръста й.
— Само предохранителна мярка; надявам се да не срещнеш никого. — Той включи радиостанцията, след което нагласи слушалките и й смигна: — Но ако срещнеш, само си спомни за Лара Крофт. Бум! Бум! — Погледът му се плъзна по врата й и се спря на медальона. — Искаш ли да се грижа за това нещо вместо теб?
Тя се поколеба.
— Не, благодаря. Това е нещо като късметлийски талисман.
Чейс вдигна вежди.
— Като се има предвид изминалия ден, ти явно имаш много странна идея за това що е късмет.
— Още съм жива, нали?
Безпокойството на Нина се върна, когато коленичи пред тръбата.
— О, господи! Как вони само!
— Ти какво очакваше? Това е канал!
Стомахът й се сви.
— Гади ми се. Боже, не знам дали мога да го направя…
— Хей, слушай. — Чейс я хвана за ръката. — Знам, че можеш. Ти си археолог, нали? Сигурно си копала тиня и си виждала какви ли не ужасяващи работи, прав ли съм?
— Да, но…
— Тръбата не е чак толкова дълга. Петдесетина метра, след това преминава в шахта. Там има стълба, ще се качиш по нея. Можеш да го направиш.
— Ами ако горе има някой? Ами ако…
— Нина. — Той стисна ръката й. — Работата ми е да се грижа за теб. Ако преценя, че си в опасност, не бих те пуснал.
— Но ми даде оръжие.
— Ами… няма нищо сигурно, нали? — Тя не изглеждаше убедена. — Веднага щом изключиш тока, който минава по оградата, Хюго и аз ще сме вътре за по-малко от пет минути. Планът е прост — влизаме, шибваме един в муцуната на Хаджар, спасяваме Кари и готово.
— Удар в муцуната едва ли ще реши проблема — възрази тя.
— Хей, ако успеем… Както и да е, ще държа връзка с теб по радиостанцията. Освен това разполагаме с план на сградата — ще ти кажа точно къде да отидеш. Когато го направиш, просто се скрий и ще си в безопасност. Повярвай ми.
Нина върза косата си и провря глава в тръбата.
— Нямам голям избор, нали?
— Това е… по-добре от нищо — каза Чейс и включи радиостанцията. — Ще ти помогна да влезеш. И ще проверим радиовръзката. — Той подложи ръце като стъпало и я побутна навътре.
Радиостанцията му пропука.
— Не си и помисляй да ме хващаш за задника.
— И през ум не ми е минавало — каза Чейс, вдигайки преценяващо вежди, докато тя се пъхаше в тръбата. Той я тласна навътре и тя изчезна в смърдящата й паст.
С фенер в протегнатата си напред ръка, Нина запълзя. Беше тясно, но достатъчно да се провира. Спря за миг и присви очи. В далечината не се виждаше нищо, освен тъмнина.
— На бас, че Лара Крофт не е пълзяла в подобни одежди — промърмори тя, преди да започне мъчителното изкачване.
Кари наблюдаваше как чувството за безсилие обхваща Хаджар, докато чакаше Куобрас да му се обади и барабанеше с пръсти по бюрото. Не приличаше на човек, свикнал да чака.
— Фейлак — произнесе тя, — трябва да използвам тоалетната. Може ли?
— Още не — побърза да отговори гардът, но Хаджар махна с ръка презрително към вратата. Кари се изправи.
— Няма да ти сваля белезниците — промърмори мъжът, докато я извеждаше от стаята.
— Как се справяш? — попита Чейс през пукота на статичното електричество.
— О, идеално — проехтя гласът на Нина. — Нямам търпение да го опиша в Международното списание по археология.
По слушалките отново се чу пукане, този път по-силно:
— Страхотна си. Виждаш ли вече края?
Тя насочи лъча на фенерчето напред.
— Струва ми се, че… да! Виждам го! Освен това чувам нещо. — Нина се опита да определи шума. Нещо като съскащо боботене… сякаш течеше вода по тръба! О, по дяволите!
Тя се сви и замръзна, когато петнайсетина литра студена вода се изляха по тръбата и я измокриха.
— Ама че гадост!
Веселият отговор на Чейс не оправи настроението й.
— По-добре ли се чувстваш? — попита Хаджар подигравателно, когато доведоха Кари в стаята.
— Има какво да се желае по отношение маниерите на слугите ти — подсмръкна тя. — Надявам се, че не съм пропуснала обаждането на Куобрас.
— Не, но ще звънне всеки момент. Така че ти се върна точно навреме. — Той направи знак и гардът я побутна към една табуретка. Волгин я погледна умолително, но не каза нищо.