— Можеш ли да продължиш по-навътре?
— Ще се опитам. — Тя внимателно направи една стъпка, разперила ръце за равновесие, когато се затъркаляха дребни камъчета. — Тук подът е ронлив, може би трябва да…
Един голям камък се размести под десния й крак с хрущене. Неподготвена за изненадата, Лора падна по гръб и полетя безпомощно по наклона. Фенерчето се изхлузи от ръката й и изтрака надолу.
— Лора! Лора!
— Добре съм! Просто се подхлъзнах! — Тя се изправи. Дебелите дрехи я бяха предпазили от натъртване.
— Да те изтегля ли?
— Не, добре съм. Иска ми се да огледам наоколо, след като и без това съм тук. — Тя се наведе да вдигне металното фенерче…
И осъзна, че не е сама.
За миг замръзна, повече шокирана, отколкото уплашена. После любопитството надделя и тя предпазливо зашари с лъча наоколо.
— Скъпи? — провикна се тя към Хенри.
— Какво има?
— Нали си спомняш онази тайна нацистка експедиция, която дошла в Тибет и повече никой не чул за участниците в нея?
— Брей да му се не види, съвсем бях забравил за това — отговори й той с неприкрит сарказъм. — Защо питаш?
Гласът й прозвуча триумфиращо:
— Струва ми се, че току-що ги открих.
В пещерата имаше петима души. Бързо се изясни, че не са били убити от падналите скали блокирали входа; от почти мумифицирания вид на телата можеше да се заключи, че най-вероятната причина за смъртта е бил студът на Хималаите, консервирал и изсушил жертвите. Докато другите членове на експедицията изследваха останалата част от пещерата, семейство Уайлд насочи вниманието си към обитателите й.
— Сигурно времето се е развалило — предположи Хенри, когато приклекна да огледа телата на светлината на фенерчето, — и са дошли тук за подслон… за да не излязат никога повече.
— Като измръзнеш до смърт, няма начин да ти се иска да вървиш — поклати глава Лора.
Един от тибетските водачи, Сонам, им извика от дълбочината на коридора.
— Професор Уайлд! Тук има нещо!
Хенри и Лора оставиха телата и тръгнаха навътре. Както Лора бе предположила, коридорът бе прокопан в скалата от човешка ръка. Трийсетина стъпки напред светлините от фенерчетата на другите членове на експедицията осветяваха намиращото се в дъното.
Беше храм. А може би гробница.
Джак вече разглеждаше онова, което по всяка вероятност представляваше олтар в центъра на правоъгълна камера.
— Не е тибетско — обяви той при влизането на Хенри. — Тези надписи… струва ми се, че са глозелски1, или някаква тяхна разновидност.
— Глозелски? — вдигна вежди Хенри. В гласа му се долавяха изненада и възхищение. — Винаги съм казвал, че има силна вероятност това да е атлантски език!
— Доста се изхвърляш — отбеляза Лора.
Тя освети стените. От пода до тавана се издигаха дялани колони — ъгловати, почти агресивни в чистата си функционалност. На нацистите сигурно би им харесало, помисли си тя. Архитектурата би могла да е дело на Алберт Шпеер.
Между колоните имаше барелефи, представящи човешки фигури. Хенри се приближи до най-голямата. Макар композицията на барелефа да му бе непозната — толкова силно стилизирана, колкото и останалата част на камерата, — той разбра мигновено кой е изобразен.
— Посейдон… — прошепна той.
Лора се доближи до него.
— Господи, това наистина е Посейдон! — Образът на бога се различаваше от традиционната гръцка интерпретация, но нямаше грешка — дясната ръка на Посейдон държеше тризъбец.
— Е — каза Джак, — господин Фрост определено ще е доволен, че тази експедиция се оказа успеш…
— По дяволите Фрост — изсумтя Лора, — това е наше откритие. Единственото, което той направи, е, че помогна с финансирането.
— Хайде, хайде. — Хенри шеговито я потупа по рамото. — Дължим му поне това, че не трябваше да избираме дали дъщеря ни да прекъсне следването си в колежа, или да си продадем колата! — Той се огледа. — Сонам, има ли нещо друго? Още някакви помещения или коридори?
— Не — отвърна тибетецът. — Тук свършва.
— О! — разочаровано въздъхна Лора. — Това е всичко? А бях сигурна, че ще има повече…
— Може наистина да има повече — увери я Хенри. — Може да има и други гробници по терасата. Ще продължим да оглеждаме.
1
Глозел — малко селце в централна Франция, известно от 1924 г., с откритите в него над 3000 артефакта. Керамичните плочки, датирани от Неолита, гравирани с непознати символи, дават основание на някои археолози да смятат, че е съществувала т.нар. Глозелска култура. — Б.пр.