Не разпозна намръщения мъж върху единия от тях, но другият…
Хаджар.
— Нина? — просъска Чейс. — Какво става?
— Това е компютърна зала…
— Тогава забрави! Иди в другата, бързо!
Оказа се, че точно това е мястото, което търси. Двойка големи генератори заемаха по-голямата част от пространството. На стената близо до тях се виждаха цяла редица бушони и прекъсвачи.
— Втори проблем — произнесе тя тихо. — Всички надписи са на арабски!
— Виждам, освен това, че Юри е при теб — каза Куобрас.
— Джовани! — отчаяно произнесе Волгин и залитна. Пазачът му вдигна оръжието си, готов отново да го удари, но Хаджар завъртя глава. — Умолявам те! Сгреших, знам. Толкова съжалявам!
Куобрас поклати глава.
— Юри… аз ти вярвах. Вярвах ти, а ти ме предаде… както и цялото Братство. И за какво? За пари? — Той отново поклати глава. — Братството се грижи за нуждите на всекиго, знаеш го. Но ти си искал повече! Това е мисленето на онези, с които се борим!
— Моля те, Джовани! — изхленчи Волгин. — Няма никога…
— Юри. — Тази единствена дума накара руснака да млъкне мигновено. — Хаджар, нямам нужда от него, сигурен съм, че и на теб не ти трябва. Ще ти платя пет милиона долара да го убиеш, още сега.
— Пет милиона долара! — зяпна иранецът.
Куобрас кимна.
— Джовани! — изкрещя Волгин. — Недей, моля те!
Хаджар остана да седи неподвижно още известно време, очевидно мислеше… после отвори тясно чекмедже в бюрото си, извади сребърен револвер и стреля.
Чейс се върна на линията.
— Така, взех плана на електрическата инсталация. Там би трябвало да има три високи панела с редица прекъсвачи.
Нина погледна.
— Да!
— Средният панел. Изключи третия, четвъртия и шестия прекъсвач.
Всеки от тях изщрака, когато Нина ги завъртя.
— Добре, а сега какво?
— Това е. Справи се. Намери къде да се скриеш и ще те открием след пет минути. — Радиостанцията изпука в ушите й, след което всичко утихна.
— Чакай. Еди… Еди!
Кари гледаше невярващо тялото на Волгин. Дори пазачите изглеждаха шокирани от внезапността на убийството.
— Мили боже!
От екрана Куобрас реагира на гласа й с изненада.
— Хаджар! Кой още е с теб?
Иранецът се отдалечи от кървящото тяло и се обърна към монитора.
— Един твой… конкурент, бих казал. Кари Фрост.
Куобрас бе смаян.
— Кари Фрост! Да я видя!
Чейс и Кастил бързо изкачиха стръмнината над реката. Чейс изпробва оградата, като хвърли срещу нея една метална ножица. Никакви искри. Никакво късо съединение.
— Хайде! — нареди той. Кастил бързо преряза телената ограда в долната й част, а Чейс я повдигна. Двамата минаха от другата страна и погледнаха към крепостта. Каменният склон водеше нагоре към лъкатушещ път, стигащ до главния вход на сградата. Пазачи не се виждаха, но от онова, което бе казала Шейла, би трябвало да са някъде наблизо.
Освен собственото си оръжие, Кастил носеше и една от пушките G3, взети от войниците на Махджад. Чейс беше със своя „Уилди“ и очукания „Узи“, донесен от Шейла. Провери ги. Бяха готови за акция.
— Добре — рече той, — време е да станем герои.
И те се затичаха.
Нина реши, че залата със сървъра е добро място да се скрие. Освен това й даваше възможност да поглежда от време на време в екрана.
Отне й само миг да увеличи прозореца на видеоконферентния разговор, предаван от компютъра и малко повече — да усили звука. Хаджар и другият мъж говореха за…
Кари!
И не само това, тя самата се появи зад оградения от хората си Хаджар.
— Какво търси тя тук? — попита Куобрас.
— Имам бизнес с баща й — ухили се Хаджар. — Не те интересува.
— Много даже ме интересува! — Куобрас почти викаше. — Убий я!
Хаджар зяпна.
— Какво?
— Убий я! Сега!
В стомаха на Кари пропълзя студ. Оръжието още беше в ръката на Хаджар. Ако се подчинеше на заповедта на Куобрас, тя щеше да е мъртва след няколко минути.
— Да не си луд! — възкликна Хаджар. — Тя ми струва десет милиона долара! Баща й вече се съгласи да ми плати откуп!
— Чуй ме! — Куобрас се наведе напред и лицето му изпълни екрана. — Представа нямаш колко е опасна. Тя и баща й се опитват да намерят онова, което Братството се мъчи да запази в тайна векове наред! Ако го направят…