Хаджар махна с ръце.
— Пет пари не давам! Интересуват ме единствено десетте милиона долара, които ще получа от баща й, ако я върна.
В гласа на Куобрас се долови известно отчаяние.
— Хаджар, аз ще ти платя дванайсет милиона, ако я убиеш.
— Ти не си с всичкия си…
— Петнайсет милиона! Хаджар, ще ти платя колкото поискаш! Стига да убиеш Кари Фрост веднага!
9.
Нина гледаше в монитора шокирана. Който и да беше другият мъж, той на всяка цена искаше смъртта на Кари. А от онова, което беше видяла за Хаджар, алчността щеше да го накара да се огъне и да приеме кървавите пари.
А тя нямаше начин да го накара да спре.
Освен…
— Двама пазачи на по-долния вход — каза Кастил, когато двамата с Чейс се затичаха по склона.
— Виждам ги — отвърна Чейс. — Ще са им нужни няколко минути, за да пристигнат. Остави ги засега. Ами горе?
— Трябва да са зад вратата. Каква ще е най-добрата тактика? Нещо коварно или…?
Чейс вдигна оръжието си.
— Коварното ме устройва.
Хаджар беше раздвоен — очите му се местеха по лицата на хората в помещението, сякаш се надяваше на съвет.
— Петнайсет милиона? — произнесе той накрая. — Защо? Защо е толкова важно за теб тя да умре?
— Двайсет милиона! — изкрещя Куобрас. — Двайсет милиона долара да я убиеш сега! Не задавай въпроси, просто…
Екранът угасна. Както и цялата стая — лампите, компютърът на Хаджар, всичко. Единствената светлина идваше от тесните прозорци с мръсни стъкла.
Хаджар и хората му не знаеха какво става, бяха изненадани. Кари се раздвижи…
Нина беше забелязала големите червени прекъсвачи в долната част на контролните панели, когато изключваше електричната верига. Не беше нужно да знае добре арабски или да е електротехник, за да разбере за какво са.
Натисна ги един след друг. Всичко изгасна.
Включи фенерчето и бързо напусна залата. Със сигурност някой щеше да дойде да провери какво става. Докато тичаше по тъмния коридор, опипа кобура на пистолета с благодарност.
Главният вход представляваше огромна арка, която минаваше през дебелата южна стена. Чейс използва стоманеното си огледало да погледне зад ъгъла.
— Двама души в портиерското помещение отсреща, вляво — прошепна той на Кастил, — на около петнайсетина крачки. Не изглеждат разтревожени.
Кастил вдигна пушката си.
— Нещо коварно?
Чейс кимна, вперил очи в огледалото.
— Хайде да…
Лампите в портиерната угаснаха, угаснаха и мониторите на локалната телевизионна мрежа. Иранците изглеждаха объркани.
— Мамка му! — просъска Чейс. — Тя изключи и останалата част от електричеството. — Гласовете на портиерите проехтяха по коридора, един от тях заговори нещо по радиостанцията си.
Кастил се намръщи.
— Край с коварствата.
— Бой докрай?
— Бой докрай!
Кратко кимване и двамата се втурнаха и започнаха да стрелят.
Кари се завъртя на пета с непринудената грация на балерина и бързо се наведе. В същото време единият й крак излетя и се заби в глезена на застаналия зад нея пазач. Той падна по гръб и главата му изтрака в мраморния под.
Тя подскочи, свита на топка, с окованите си в белезници китки под свитите крака.
Приземи се с леко тупване и вдигна ръцете си напред. Някъде отвън се чу пукот на автоматично оръжие.
Чейс.
На слабата светлина видя, че Хаджар продължава да стои зад бюрото и да гледа потъмнелия плазмен екран. Другият пазач безпомощно опипваше своя МР-5.
Мъжът в краката й имаше оръжие, но в кобура. А вратата се намираше твърде далече.
Което оставяше…
Тя скочи върху бюрото на Хаджар и се плъзна по гладката му повърхност в мига, в който той завъртя стола си. Краката й го уцелиха в лицето и той се дръпна назад в кожената седалка, а тя се плъзна още напред и се приземи в скута му. Въртящият стол се завъртя и за миг тя и Хаджар останаха извън погледа на гарда.
Точно в този момент Кари измъкна револвера от ръката на Хаджар.