— Добре ли си?
Кастил намигна:
— Бил съм и по-добре! — Той вдигна лявата си ръка; скъсаният му ръкав разкриваше дълга рана, която минаваше през ръката му, и от която стърчаха нащърбени стъкла.
— Можеш ли да стреляш?
— Има си хас! — Той вдигна пистолета си. Чейс потърси своя, но го нямаше — сигурно беше изпаднал навън.
Той измъкна своя „Уилди“ и се притисна към стената близо до счупения прозорец. Кастил направи същото от другата страна. Двамата иранци тичаха насам, очевидно възнамеряваха да влязат вътре и да ги пресрещнат.
Точен изстрел от ръката на Чейс отнесе долната челюст на единия от мъжете. Той се свлече на земята с треперещи крайници. Кастил стреля два пъти, улучвайки втория мъж в гърдите.
— Хайде — изсъска Чейс. Трябваше да намерят Кари и Нина. — Бързо.
Кари беше сигурна, че Хаджар ще се опита да избяга от крепостта. Ако нейните спасители нападнеха главния вход, той щеше да се насочи към летището за хеликоптери, площадка, врязана в северната страна на сградата.
Тя свърза мислено маршрута, който бе изминала от летището до килиите, после от килиите до офиса на Хаджар. Спускане до другия етаж, после направо…
След като се окопити, един от хората на Хаджар се върна по стъпалата нагоре и откри, че шефът му го чака заедно с един неочакван гост. Както изглежда, днес бе Денят на красивите западни жени в крепостта.
Нямаше как да не забележи, че тази, с червената коса вързана на опашка, наистина се нуждае от душ повече от русокосата, която бе видял по-рано.
— Отведи я — нареди Хаджар. Бодигардът я хвана за рамото и заби дулото на оръжието си в гърба й.
— Къде е Кари? — попита Нина. — Какво си й направил?
Хаджар отвърна с немигащи очи на въпроса й и закрачи успоредно с нея. Около носа и устата му имаше размазана кръв.
— Какво съм й направил ли? Би трябвало да ме попиташ какво тя ми направи! Ако знаех, че е толкова опасна, щях да вържа краката ѝ!
Нина бе озадачена, но нямаше възможност да пита повече, тъй като стигнаха до една чупка в коридора. Голям прозорец гледаше към планините и към хеликоптера на площадката долу. Витлата му се въртяха, увеличавайки скоростта.
Хаджар заповяда нещо на фарси на бодигарда и мъжът изчезна зад ъгъла. След това той се обърна към Нина:
— А ти стой тук! Изчакай приятелите си!
Той забоде острието в брадичката й и зъбците се забиха в плътта й. Тя простена.
— Когато дойдат тук, им помахай — да изглежда така, сякаш всичко е наред. Ако кажеш и думица, ако се опиташ да ги предупредиш по някакъв начин, той ще те убие. Разбра ли?
— Напълно. — Тя погледна към бодигарда. Хаджар кимна и се отдалечи. — Хаджар, къде е артефактът?
Иранецът потупа чантата си.
— Срамота е да се унищожава нещо с такава историческа ценност… а петнайсетте милиона долара, които Куобрас ми плаща да го направя, са доста пари, нали така?
— Плюс десетте милиона, които Кристиан Фрост ти е платил — произнесе Нина с отвращение.
Хаджар сви рамене.
— Какво мога да кажа? Днес беше един добър ден за бизнеса. — Той се намръщи при звука от стрелба, който проехтя по облицования с мрамор коридор. — Но лош за дома ми. Изглежда ще се наложи да похарча известна част от парите за пребоядисване и ремонт. Но по-добре за това, отколкото за погребението ми! Довиждане, д-р Уайлд! — Той се отдалечи с бърза крачка.
Бодигардът направи знак с оръжието си и Нина застана в центъра на коридора. Който и да се приближеше от другия край, щеше да я види… но не и човека, който я държеше в плен, скрит от поглед.
— Чу ли нещо? — попита Кастил, докато двамата с Чейс тичаха.
— Чопър — потвърди Чейс. Отдалеченият, но усилващ се вой на двигателя на Джет Рейнджъра не можеше да се сбърка.
— Мамка му! Знаех си, че първо трябва да се справим с това, знаех си!
— Насам — каза Чейс и посочи. Те завиха по един коридор.
Кари чу тичащи стъпки, когато наближи Т-образното разклонение, водещо към хеликоптерната площадка. Вдигна своя МР-5…
Чейс и Кастил се втурнаха с насочени към нея оръжия.
— Господи! — каза Чейс, — какво им става днес на хората, че няма нужда да ги спасявам?