Кари му се усмихна.
— Може би трябва да те помоля да върнеш парите.
— Да не стигаме чак толкова далеч — ухили се Кастил.
— Къде е Нина?
— Скрила се е някъде, ако е послушала какво й казах — отвърна Чейс. — Ти добре ли си? Къде е Хаджар?
— Аз съм добре, но Хаджар взе артефакта!
Кастил направи физиономия.
— Нека позная, в момента е в хеликоптера си.
— Да! Хайде!
Те хукнаха по коридора начело с Чейс.
— На следващото разклонение завиваме наляво, после заобикаляме! — инструктира ги Кари.
— Колко души са с него?
— Не знам — застрелях двамата, които ме охраняваха.
Чейс я погледна насмешливо.
— Убила си ги?
— Да — отвърна тя на погледа му. — Какво не е наред?
— Нищо! Просто не съм свикнал да имам клиенти, които вършат работата вместо мен!
Те продължиха по коридора, но след малко спряха при вида на познатата фигура в дъното.
— Нина! — извика Кари.
— Казах й да се скрие — простена Чейс. — Докторе! Добре ли си?
Притиснат до стената, бодигардът направи знак с оръжието си: махни им да се приближат. Нина вдигна ръка.
Кари се затича, но Чейс бързо я спря, хващайки я за ръката.
— Почакай! — заповяда той и я дръпна назад.
Нина махаше… с палец, обърнат към дланта й.
Чейс хукна към чупката в коридора. Точно преди да стигне до там, се претърколи и вдигна оръжието си.
Бодигардът се показа и се прицели с автомата — колкото да открие, че целта му е на пода с насочено към него дуло.
Чейс изстреля три куршума.
Бодигардът изпусна оръжието си, олюля се и полетя през счупения прозорец, падайки на площадката за хеликоптери от петнайсет стъпки височина. Шумът от Джет Рейнджъра нахлу в крепостта.
— Добре ли си? — попита Чейс.
— Добре съм, добре съм! — извика Нина.
Кари се спусна към нея и за изненада на Нина я прегърна.
— Слава богу, че си невредима! — Тя леко се отдръпна, смръщила нос. — Каква е тая миризма?
— Той е виновен — отвърна Нина и погледна към Чейс, който извърна очи невинно. Воят на хеликоптера я отрезви: — Хаджар! Ще се измъкне!
— По дяволите! — Чейс се втурна към счупения прозорец. Хеликоптерът се издигна от площадката. — Може би ще успея да улуча двигателя и ще го принудя да кацне…
— Нямаме време — настоя Кари. Тя се отдалечи от Нина, взе автомата си и отиде до прозореца, откривайки огън по пилотската кабина.
Прозорчето на вратата на пилота се разби под яростната атака. Предното стъкло се обля в червено. Пилотът се сгърчи в седалката и хеликоптерът се завъртя извън контрол.
Опашката му се отклони срещу прозореца, вертикалното витло заприлича на гигантски циркуляр.
— Лягай! — изкрещя Чейс, хвана Кари с едната си ръка и Нина с другата, и ги дръпна от прозореца.
Кастил, прикован от гледката на носещия се към него хеликоптер, изведнъж се осъзна и хукна към коридора в мига, когато витлото се вряза в каменния бордюр на прозореца и се разпадна. Една от перките се откъсна и се заби в стената отсреща само на няколко сантиметра над главата му.
Останал без опашка, хеликоптерът започна да се спуска неуправляемо. Хаджар изкрещя и хвана резервните прибори за управление, макар да разбираше, че няма шанс.
Перките на главното витло се разбиха на милиони парчета при сблъсъка с безжалостния бетон. Машината се килна настрани и се вряза с трясък в площадката.
Чейс се беше хвърлил върху Нина в опит да я защити със собственото си тяло.
— Добре ли си?
— Струва ми се, че съм мъртва — измърмори тя.
— А на мен ми се струва, че си добре. Но… О, боже, имаш остра нужда от душ! — Тя го перна с ръка. — Госпожице Фрост? Добре ли сте?
Кари се изправи на крака.
— Артефактът! Трябва да го вземем! — Тя изтича към стъпалата на площадката.
— Все още е опасно! — извика след нея Чейс, но прекалено късно.
— Mon dieu! — измърмори Кастил, гледайки невярващо забитата в стената перка. — Хеликоптери! Всеки път проклетите хеликоптери! Знаех си!
— Все още си жив, Хюго, така че спри да се оплакваш! Хайде! — Чейс се изправи. Нина тъкмо се канеше да стори същото, но той поклати глава. — Опасно е. Изчакай тук. — Той тръгна след Кари и Кастил го последва.