— Хаджар! — извика той. — Горе ръцете! — И вдигна ръцете му във въздуха…
Хаджар осъзна какво ще се случи, но твърде късно.
Здравата му ръка и картечният пистолет, който той продължаваше да стиска, се превърнаха за миг в дъжд от кървава пяна и разбита стомана, когато Чейс го блъсна към въртящите се витла. Другата му ръка, въоръжена с назъбеното острие, бе сполетяна от не по-добра участ, осеминчовото острие се отчупи като дръжка на близалка, преди въртящата се перка да отнесе други пет-шест сантиметра от пънчето на китката му.
Хаджар се взираше ужасен и невярващ в кръвта, която течеше от ръцете му, после заби очи в англичанина, когато той го обърна към себе си…
Огромният юмрук на Чейс разплеска окървавеното му лице. Хаджар залитна назад и падна в пилотската кабина; в този миг Чейс дръпна каишката на торбата му.
Хеликоптерът изскърца зловещо.
Чейс се обърна и побягна. Кастил вече се беше отдалечил, за да се скрие зад стълбите заедно с Кари.
Първите езици на пламъците облизаха смачкания фюзелаж и се извиха към горната част на двигателя, докато хеликоптерът се килна накрая на една страна. Онова, което бе останало от перките, се заби в бетона и се разтроши. Керосинът бликна от спуканите резервоари и потече по горящия двигател…
Хаджар пищеше, но гласът му бе напълно заглушен от експлозията на хеликоптера.
Кастил и Кари се завтекоха към вратата в основата на стълбите. Чейс, на десетина метра зад тях, едва успя да се хвърли на земята.
От небето заваляха останки, но корпусът бе поел по-голямата част от удара. Най-едрите парчета се приземиха съвсем близо до него, а няколко по-малки се забиха в гърба и краката му. Той простена.
— Едуард! — извика Кастил и хукна към него.
— Мамка му! — Чейс се намръщи и хвана крака си. — Боли ме така, сякаш ме е ритнал някой побеснял кон!
Нина изтича до Кари.
— Добре ли си?
— Да, добре съм! — отвърна тя. Очите й изразяваха благодарност. Двете жени без да се бавят се насочиха към Чейс.
— Взе ли артефакта?
— Добре ли са всички? — попита Нина в същия момент. Те размениха усмивка и ускориха крачка.
— Виждаш ли? Отново хеликоптери! — каза Кастил и махна с ръка към горящата развалина. — Два пъти за пет минути, единия път едва не ме уби. Дяволски машини!
— Хюго, млъкни! — каза Чейс уморено, докато куцукаше да вземе пистолета си.
— Къде е артефактът? — попита Кари.
Той й подаде торбата.
— Тук. Надявам се да си е струвало.
— Ето го. — Тя извади металното парче. Близките пламъци, отразени в блестящата му повърхност, го правеха да изглежда още по-лъскав. — Това е — каза тя и го подаде благоговейно на Нина. — Това е пътеката към Атлантида.
Нина го взе и се загледа в символите, издраскани в метала. Едновременно й се струваха познати, различни и мистериозни. Тя вдигна очи към Кари.
— Не искам да ти развалям настроението, но преди да тръгнем да търсим Атлантида не бива да забравяме, че сме приковани в Иран.
— Не бих казал, че сме напълно приковани — обади се Чейс. — Видях нещо, което може да ни бъде от полза…
Останалите приближени на Хаджар се оказаха или мъртви, или бяха решили, че оцеляването натежава над лоялността към мъртвия им работодател и бяха избягали.
Групата не очакваше по-нататъшна съпротива и Чейс ги поведе към главния двор.
В североизточния му край имаше редица големи врати. Той ги отвори.
— Транспортната служба на Хаджар — обяви той и протегна ръка към редиците скъпи коли, паркирани вътре. — Не толкова страхотна, колкото твоята колекция, шефе, но върши работа. Е, коя искаш?
— Не мисля, че ще стигнем много далеч с Ферари. — Кастил беше забелязал жълтото возило F355 близо до вратите. — Не и по местните пътища. Пък е и… прекалено луксозно.
— Хамърът също лесно се забелязва — добави Кари, оглеждайки пренебрежително лъскавия зелен джип.
— Ти имаш ли някакви предпочитания, док? — обърна се Чейс към Нина.
— Моля те, спри да ме наричаш така. Каквото и да е, само да ни измъкне колкото се може по-скоро оттук.
— В такъв случай — каза той и очите му се спряха върху една особена кола, — може би е добре да го направим със стил. Може би Хаджар не е бил чак толкова лош все пак…
Няколко минути по-късно един сребрист Рейндж Роувър излезе на разбития път от крепостта, след което с дрезгаво бучене на осем цилиндровия си двигател запраши към планините.